Николай Попов известен повече като Мартеницата се захваща с бизнес в началото на демокрацията. Едва 22-годишен започва сам с транспортни услуги в Пловдив, но след месец заедно с приятелите си Георги Калапатиров – Жоро Италианеца и Петър Петров – Пешо Патерицата регистрират дружество, което е наречено на първите букви от имената им „Ж. Н. П. Корпорейшън“. Години по-късно и тримата ще загинат от ръката на килър, припомня „Галерия“.
Според регистрацията си фирмата на Николай Попов развива производствена, търговска, складова, хотелиерска и информационна дейност. В началото на 90-те години той се утвърждава като част от бизнес средите в Пловдив, а името му постепенно започва да се свързва и с футбола.
Влизането във футбола и първите проблеми със закона
През 1994 г. е регистрирано дружеството „Мултиспорт“, чрез което Николай Попов и негови близки поемат издръжката на футболния клуб „Локомотив“ – Пловдив. Попов става вицепрезидент на клуба и бързо се превръща в ключова фигура в управлението му.
Година по-късно обаче името му влиза в криминалните хроники. През 1995 г. той е арестуван след жалба на пловдивския бизнесмен Благовест Стойков, който го обвинява в присвояване на автомобил. По-късно жалбата е оттеглена, но през април 1999 г. Окръжният съд в Пловдив все пак постановява присъда – шест месеца условно.
Това няма да се окаже единственият му сблъсък с правосъдието.
Делото за милионите
През 2004 г. Николай Попов се изправя пред Темида с далеч по-сериозно обвинение. Според прокуратурата още през 1993 г. той е взел назаем около 3 млн. неденоминирани лева от Михаил Касабов – бивш вицепрезидент на Българския футболен съюз, както и от Коста и Благой Хаджиев. Попов обещал да използва парите за футболни трансфери и закупуване на екипировка.
По-късно обаче отказал да върне заема и не дал обяснение на кредиторите си. Те завели дело за присвояване, твърдейки, че парите са изразходвани за лични нужди.
Първото решение на Районния съд в Пловдив е от декември 2000 г. – съдия Васил Тасев осъжда Попов на 2 години и 9 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим и го задължава да плати неустойка от по 1000 лева на всеки от ищците. След обжалване окончателното решение е по-леко – тригодишна условна присъда и задължение за връщане на сумата, преизчислена по актуалния курс.
По време на управлението си в „Локомотив“ Попов става известен и с абсурдни сцени – провежда заседания на управителния съвет в следствения арест. Докато е зад решетките, той продава личния си „Мерцедес“, за да изплати част от дължимите заплати и траншове към футболистите.
Денят на убийството
Сутринта на 1 март 2005 г. Николай Попов заминава за Пловдив, за да се яви на поредно съдебно заседание по делото за милионите. Процесът обаче е отложен заради неявяване на един от адвокатите му и Попов не влиза в съдебната зала. Същия ден той се връща в София, където живее от няколко години.
Около 21:20 ч. Попов пристига пред дома си на ул. „Коста Илиев“ №11 в столичния квартал „Овча купел“. Паркира луксозния си „Мерцедес S 500“ пред кооперацията и се обажда на братовчед на съпругата си да му отвори гаража. Това са последните му думи.
Подобни публикации
Килърът го чака в тъмното до входа. Напада Попов в момента, в който той слиза от автомобила.
Жестока екзекуция
Аутопсията по-късно разкрива ужасяващи детайли. Първоначално Попов е жестоко пребит в главата с тъп предмет – вероятно дръжката на пистолет. След това са простреляни капачките на коленете му. Заради тази жестокост криминалистите допускат, че преди смъртта си той е бил притискан да даде определена информация.
Накрая бизнесменът е убит с три изстрела в главата. Тялото му се свлича до автомобила, а по стъклата остават кървави следи. „Мерцедес“-ът е надупчен от куршуми на две места. Убиецът изчезва в тъмнината.
Раненият Попов е откаран към „Пирогов“, но състоянието му е безнадеждно. Той умира в болницата, без да дойде в съзнание.
При повторния оглед на местопроизшествието на 2 март криминалистите откриват три гилзи от пистолет, вероятно „Макаров“ – две до колата и една пред кооперацията. Оръжието така и не е намерено.
Версии без отговор
Полицията разработва няколко версии за убийството – неуредени дългове, голям заем, даден на подземен бос, както и участие в наркотрафик и контрабанда. По нито една от тях обаче не са открити доказателства.
Разследва се и евентуална връзка с Георги Илиев – бос на ВИС, убит по-късно същата година в Слънчев бряг. Близки на Попов твърдят, че той не се е чувствал застрашен. Две години преди смъртта си се движел с охрана, но месеци преди разстрела я освободил.
„Килърите“ и последният опит за истина
Години по-късно, по време на делото срещу групата „Килърите“ на Петър Стоянов – Сумиста, се появява свидетел, който твърди, че убийството на Мартеницата е било поръчано.
Борислав Йорданов – Боби Кърпата, доведен с белезници в съдебната зала, заявява, че подсъдимият Янко Попов – Туцо му поръчал убийството. По думите му Туцо му показал къде живее Мартеницата и му дал пистолет „Макаров“ със заглушител.
Йорданов твърди, че не е изпълнил „мократа поръчка“, но не представя никакви доказателства. Поради липса на улики никой от „Килърите“ не е обвинен за смъртта на Николай Попов.
Неразкрита смърт
Николай Попов – Мартеницата остава първият от шестимата босове на „Локомотив“ – Пловдив, убити от неизвестен килър. Нито мотивите, нито поръчителят на престъплението стават известни. Разследването е прекратено, а бизнесменът, който едва на 23 години застава начело на клуба, отнася в гроба тайните за смъртните си врагове.