„Политико“ за Иван Христанов: разкрил схеми за милиони
Служебният земеделски министър подал сигнали за злоупотреби с европейски средства, „изтрити“ проверки и съмнителни сделки с държавни имоти
Служебният министър на земеделието Иван Христанов приключва мандата си с поредица от публични разкрития за предполагаеми корупционни схеми, свързани с обществени поръчки, европейски средства, държавни имоти и при хранителния контрол, пише „Политико“.
В следващите дни той ще предаде поста на новото правителство след изборите на 19 април. Христанов заявява пред изданието, че дори след напускането на министерството ще продължи да подава сигнали за злоупотреби. По думите му, ролята му не се изчерпва с тази на министър, а включва и функцията на разобличител.
България остава на последно място в ЕС по възприятие за корупция заедно с Унгария според последния индекс на „Трансперънси интернешънъл“. Европейските фондове, които са основен източник на публични инвестиции в страната, през последните години многократно са били обект на разследвания за фиктивни ферми, завишени договори и посредници с политически връзки.
Христанов бе назначен през февруари в служебния кабинет на Андрей Гюров след падането на предишното правителство през декември 2025 г. на фона на масови антикорупционни протести. Макар служебните кабинети традиционно да организират единствено изборите, този на Гюров постави акцент и върху проверки за злоупотреби, пише изданието.
През последните месеци земеделският министър превърна действията на ведомството в постоянна публична кампания с видеа и преки излъчвания в социалните мрежи. По негови данни публикациите му са събрали над 70 милиона гледания във фейсбук.
Сред сигналите, които Христанов твърди, че е изпратил до прокуратурата и европейски институции, са две обществени поръчки за държавно напояване на стойност 169 милиона евро европейско финансиране. Според него в тях строителни дейности са били завишени над 20 пъти – работа за около 43 000 евро е фактурирана за близо 1 милион.
Министърът твърди още, че е възобновил разследване за предполагаема измама около инсинерация на животни, за която е сигнализирал още през 2022 г. като заместник-министър. След завръщането си във ведомството установил, че следите от първоначалния сигнал – както електронни, така и на хартия, са били заличени от архивите на 4 институции в земеделието и хранителния контрол.
Сред случаите, за които говори Христанов, е и този с предприятие за месо, за което се твърди, че е доставяло замърсена продукция до училища. Според него фабриката е собственост на съпругата на депутат от партията на Делян Пеевски (Димитър Аврамов – бел. ред. на Клуб Z).
По думите на икономиста Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията основният проблем остава липсата на последващи действия от страна на прокуратурата. Според него и според наблюденията на европейски институции и граждански организации подобни разследвания често се забавят, прекратяват или не стигат до съд.
Особено внимание предизвиква и казус с държавен имот на Витоша. Става дума за луксозна хижа с 20 стаи, панорамна гледка и прилежащ парк, поддържан с държавни средства. Имотът е собственост на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), а предишно управление е договорило продажбата му за 500 000 евро на фирма, свързвана с бизнесмена Румен Гайтански. По оценка на Христанов реалната стойност на имота е около 10 милиона евро.
Сделката не е била финализирана преди встъпването му в длъжност и министерството я е блокирало. Вместо това ведомството предлага имотът да бъде прехвърлен на Министерството на образованието и науката (МОН) за ползване от ученици. Според Христанов от страната на купувача вече са поискали 1 милион евро обезщетение.
След изборната победа на „Прогресивна България“ (ПБ) последва оставката на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов. От години представители на опозицията и привърженици на съдебната реформа го обвиняваха, че е осигурявал чадър над влиятелни политически фигури. В оставката си Сарафов заявява, че решението му е било взето по-рано и отложено единствено, за да не дестабилизира прокуратурата.
Новият парламент вече разполага със свръхмнозинство, което му позволява да промени състава на Висшия съдебен съвет (ВСС) и да избере нов главен прокурор – реформа, за която ЕС настоява от години.
Въпреки това анализатори предупреждават, че обещанията за антикорупционни действия могат да останат ограничени до показни ходове. Според тях управлението ще трябва да балансира между очакванията за промяна и вътрешния натиск за назначения, обществени поръчки и политическо влияние.
Самият Христанов запазва предпазлив тон към новата власт. Всяко ново правителство трябва да получи 100 дни кредит на доверие, преди да бъде оценявано по реалните си действия, казва той пред „Политико“. Но предупреждава, че ако обещаната борба с корупцията остане само на думи, натискът ще продължи и извън институциите. Според него сигналите, проверките и публичността около разкритите случаи няма да спрат с края на служебния кабинет.
Така първият голям тест пред управлението на Румен Радев се очертава именно около съдбата на натрупаните от служебния министър проверки – дали те ще доведат до реални разследвания и обвинения, или ще останат поредните шумни случаи без последици в страна, където десетки подобни сигнали през годините така и не стигат до съд.
Mignews.info