По стъпките на българските динозаври: От Червен бряг до находките в Трънско

Намерихме и други животни и организми, съобщи доц. д-р Латинка Христова

В България се е разхождал динозавър от групата на титанозаврите, част от която е най-големият в света динозавър – аржентинозавърът.

Наши палеонтолози работят усилено в района на Трънско, където са намерени останки от българските динозаври. 

Откриват цяла екосистема

„Получихме сигнал за намерен фрагмент от кост в поток в района. С колегите, след едно-две посещения, успяхме да локализираме мястото. Оказа се, че разкриваме цяла екосистема. Освен динозаври, намерихме други животни и организми“, каза доц. д-р Латинка Христова от Националния природонаучен музей при БАН в неделното издание на „България сутрин„.

История на палеонтологичните находки у нас

Тя уточни, че това не е първото находище на динозаври у нас.

„Още 80-те години в района на Червен бряг от пещера са извадени кости. Тъй като имало кости и долна челюст на мозазавър, са преценили, че всички кости са към тази група. Оказа се, че част от тях са все пак на динозавър – хадрозавроид. По-късно от същия район е донесен фрагмент от раменна кост, който се оказа на орнитомимозавър. Това са първите описани у нас динозаври“, обясни палеонтологът пред Bulgaria ON AIR.

С какво се отличават титанозаврите

„Това са растителноядни динозаври. Били са големи, обитавали са голяма суша. На островите в Европа, които са били по-малки, са били с по-скромни размери. Приблизително можем да кажем, че е бил към пет-шест метра. Някога в района на България е имало острови и тези динозаври, които ние намираме в Трънско, са били обитатели на един от тези острови. Част от техните кости попадат в прибрежен морски басейн с опреснена вода и са се запазили“, разказа доц. Христова.

Неочаквани находки

Открити са още миди и охлювчета с различни размери. 

„Голяма изненада за нас бяха останки, които смятахме, че са семена, но се оказа, че най-вероятно са яйца на т.нар. насекоми пръчици, които в момента се срещат в по-тропичните райони. Има зъби от акули, от костни риби, малки костици от жаби, много фрагменти от костенурки“, уточни още палеонтологът.

По думите на доц. Христова науката не позволява възстановяването на нептичите динозаври, тъй като трябва да има запазена ДНК.

Част от останките от лабиринта са изложени, а другите все още се проучват.

„Ние сме малък, но сплотен колектив и се надяваме в бъдеще да представим много по-интересни неща“, коментира доц. Христова.