Липсват каквито и да е данни за извършено престъпление.
Прокуратурата е отказала да започне досъдебно производство срещу патриарх Данаил по обвинения, издигнати от депутата от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) Кристина Петкова, съобщиха от институцията.
Във връзка с публично разпространени твърдения от народен представител от 51-вото Народно събрание, Дирекция „Публична комуникация“ уточнява, че същите могат да бъдат определени като неверни и манипулативни.
На 2 юли 2025 г. прокурор от Софийската градска прокуратура е постановил отказ за образуване на досъдебно производство във връзка със сигнал, подаден по електронна поща от народния представител Кр. П. В сигнала се твърди, че са налице съмнения за „координирана дейност (от страна на БПЦ и РПЦ), целяща стратегическо влияние върху младите хора в България, желаещи в бъдеще да станат духовници, извън установените образователни и религиозни канали в страната“.
свързани
След анализ на данните от фактическа и правна страна прокурорът от СГП е стигнал до извода, че в конкретния случай липсват каквито и да е данни за извършено престъпление.
В постановлението на СГП се посочва, че сигналът на Кр. П. съдържа предположения и то абстрактни за евентуално бъдещо поведение на трети лица – български граждани, които биха заминали да учат в духовни учебни заведения в чужбина.
Изпращането от страна на Негово Светейшество Патриарх Даниил на уведомяващо писмо до митрополитите „за възможността за кандидатстване на студенти от България в духовните учебни заведения на Руската православна църква в трите направления – бакалавър, магистър и доктор по богословие“, не е поведение, съдържащо данни за осъществено престъпление от общ характер.
свързани
В доктрината ясно е обосновано, че за да е налице престъпление не е достатъчно определено лице да има намерение да служи на чужда държава, а е необходимо изявление, уговорка, вид реално поведение от представител на чужда държава или организация, че приема и се съгласява с това, установява наблюдаващият прокурор.
Конституционният съд посочва в едно от решенията си, че държавата чрез своите органи и институции, не може да се намесва във вътрешноорганизационния живот на религиозните общности и институции. Те се регулират чрез устави и други вътрешноорганизационни правила.
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR
Тагове:
Източник: Bgonair.bg