Младо момче е убито зверски, а трупът му е разчленен на парчета от нехранимайко и психопат, с когото жертвата се запознала наскоро. 14 юни 2012 г. става най-черната дата за семейството на 22-годишния Николай Йорданов. Младежът за последно е видян в кв. „Овча купел“ в София, където с микробус зареждал магазини. Във фаталния ден за последно о звъннал на приятелката си и й казал, че тръгва към нея, след това телефонът замлъква завинаги. Притеснените му близки го издирват по маршрута, който е трябвало да премине, звънят и в полицията, но от Николай няма и следа, припомня „Галерия“.
Дни по-късно земеделски стопани, които поливат нивата си, откриват части от човешко тяло в река Огоста близо до град Мизия. Първо мъжете забелязали два контейнера, а когато ги изтеглили,
се натъкнали на зловещата гледка – две отрязани от рамото ръце и човешки крак. ДНК анализ установява, че те са на издирвания Николай.
След изчезването на момчето служебният микробус на младежа е забелязан в района на Централна гара в София. Криминалисти денонощно работят за установяване на убиеца. Проверени са всички телефонни разговори на Николай през последните дни, преди да изчезне. Така се натъкват на разговор между него и Адриан Ангелов. След проверка е установено, че 31-годишният мъж живее на квартира в района, където младежът е видян за последен път. При обиск в дома на убиеца криминалистите намират следи от кръв, въпреки правените опити да бъдат заличени. На 29 юни вечерта Адриан е задържан. Пред разследващите признава, че на 14 юни двамата с Николай са се срещнали в квартирата на Ангелов. Лъже как познатият му паднал и сам си е ударил главата до смърт. Адриан твърди, че се е изплашил и разчленил трупа. Истината обаче е друга. Двамата се запознават случайно няколко месеца преди бруталното убийство. Николай работи като дистрибутор на хранителни стоки и зарежда заведения и магазини. Сред клиентите му е и пицария „Пан“ в кв. „Овча купел“, където среща и се запознава с бъдещия си убиец. Адриан виси по цял ден в заведението, защото не работи, но здраво е притиснат от безпаричието. Не успява дори да си плати наема на квартирата в бл. 411 в квартала. Той е женен, има и дете, но съпругата му също е безработна и двамата буквално мизерстват. Заради финансовите трудности два месеца по-рано Адриан залага автомобила си „Опел Омега“ в автокъща. След убийството той ще го откупи с парите на жертвата и ще откара до река Огоста останките от тялото на приятеля си.
Подобни публикации
Николай е загубил живота си заради добротата си, твърдят познатите му. Чувайки за паричните проблеми на Ангелов, той му предлага да му даде 40 кг кашкавал по 6 лв., които закъсалият за пари да продаде на по-висока цена и да прибере разликата. Той не предполага, че това ще му коства живота. Бъдещият убиец прибира стоката, но няма и намерение да я плаща. На следващия ден около 17:00 часа двамата се виждат пред блока на Адриан, който се страхува, че Николай ще си вземе кашкавала. Той не бърка – младежът поставя условие или парите, или стоката. Това решава съдбата му. Ангелов кани жертвата в апартамента си под предлог, че се притеснява съседите да не чуят за дребната им далавера с кашкавала. Издебва Николай да е с гръб към него и го удря с тежък предмет по главата. Замахва с такава сила, че чупи костите на черепа и горната челюст. Според съдебните медици смъртта е причинена от фрактура на тилната и теменната кост. Около 20 минути Адриан наблюдава агонията на момчето и го чака да умре. Когато се уверява, че вече е издъхнал, го пребърква. Взима намиращия се в него дневен оборот от 1600 лв., телефон, портфейла с документите му и ключа от служебния бус. Изхвърля мобилния телефон и документите на Николай. Връща се в апартамента си и започва да разчленява трупа му. Пъха в пазарска чанта краката, в друга – ръцете, а торса и главата – в трета. Опитва се да почисти жилището от кръвта, но остават следи.
Срещу 1000 лв. биецът откупува заложения си автомобил, с който откарва разчлененото тяло към Мизия. Тъй като части от трупа на 22-годишния младеж са големи, убиецът решава да ги донакълца по пътя, в хартиения завод в Мизия. След като свършил мръсната работа, отмъкнал два контейнера за смет, сложил парчетата вътре и ги запалил. Накрая откарал кофите за боклук до река Огоста край родното му село Гложене и там ги изхвърлил. По-късно дори опитал да пласира две пити с кашкавал, които открил в хладилния бус на Николай. Оръжието на престъплението заедно документите за самоличност на жертвата са били изхвърлени в река Дунав. След като се отървал от трупа, Адриан закарал колата, с която превозил останките на Николай на автомивка. Обяснил, че бил карал месо в багажника и имало кръв, затова помолил да я почистят добре.
Адриан е син на ресторантьор, но не искал да наследи професията на баща си. Той има дете, но не е бил в добри отношения със съпругата си, защото вечно бил безработен, мързелив опитвал се е да прави далавери, но неуспешно.
След ареста му е бил задържан и по-малкият му брат, за да бъде проверено дали не му е помогнал в прикриването на убийството, но не са открити такива данни. Адриан не е бил криминално проявен и никой от Гложене не е и предполагал, че е способен на такова зверство, въпреки че имал славата на неудачник. Откакто се преместил да живее с жена си в Мизия, не поддържал особено близки отношения с баща си.
На 1 юни 2015 г. Върховният касационен съд потвърди 30-годишната присъда, дадена на Адриан Ангелов от апелативните магистрати за убийството на 22-годишния Николай Йорданов и присъди обезщетения в размер на по 200 000 лв. на родителите на жертвата.