Книгата „Скокът на вълците“ е скок в изчезващата национална и регионална памет.
„До тази книга стигнах с много труд и пътешествия. Имам дълга практика като журналист. В тази професия винаги със се чувствал предимно репортер. Направих над 2000 репортажа от малки населени места, от социални заведения, градчета. Моята страст са изчезващите села“, каза журналистът и автор на книгата Румен Стоичков в съботното издание на „България сутрин“.
свързани
Споделя, че вече посещава места без предварителна нагласа.
„Понякога съм ги избирал по красота, например село Остра могила. Първо снимам табелата на селото. Случвало ми се е да няма табела. Спираме на мегдана. Отварят карта, намирам селото, слагам си пръста на селото и правя снимка. Така знам откъде са снимките. Аз съм турист, освен журналист, при мен няма граници„, сподели още пътешественикът и писател пред Bulgaria ON AIR.
Стоичков разказа откъде идва заглавието на книгата.
„Снимката на книгата отпред е моя. Това е ждрелото на река Буйновска. Дълго е 16 км. Пътят води към село Ягодина. Когато работниците са правили пътя покрай реката, чуват кучешки лай. Вдигат очи нагоре и виждат вълк, който прави скок за спасение, защото е бил подгонен от глутница кучета. Той прескача тясната част, спасява се. Оттогава хората наричат това място вълчи скок„, разкри той.
Споделя, че хората с истории го зареждат.
„Радват ме, те ме приемат и като странник, и като събитие в селото, защото рядко попада такъв човек там. И за мен е събитие. В книгата разказвам и за село Маточина. Бил съм в над 2000 села в България, поне 100 са ме впечатлили по един или друг начин“, изтъкна Стоичков.
Гледайте целия разговор във видеото.
Тагове:
Източник: Bgonair.bg