На 42 години Мария Стефанова получава званието „Народен артист“, а на 55, е изпратена в пенсия, но не по свое желание. Разделя се с Имперската трупа през 1993 г. по настояване на тогавашния й ръководител Васил Стефанов. Нужни са й 25 години, преди отново да се върне на най-престижната сцена и да припомни на публиката на какво е способна. На 9 октомври славната актриса навърши 85 години. Тя отпразнува своя юбилей в Театъра на армията, играейки в спектакъла „Кралицата майка“. Другата й актуална роля е тази в „Оскар и розовата дама“ на Театър 199, която й донесе престижния приз „Аскеер“ в края на май.
Отбелязва, че сериалът „Тревожност“ е много интересен като сценарий, смисъл и адресат в един тревожен свят, в какъвто живеят хората по света днес. Признава, че тя самата се чувствала тревожна преди снимките, защото никога не е абсолютно сигурна, когато започва работа и когато я свършва. Дълго време не била работила пред камера, когато получила предложението за участие в сериала и затова моментът бил сложен за нея в професионално отношение.
С колегите й се шегуват, че във филмите на режисьора Илиян Джевелеков, е абонирана за ролята на майка. За героинята си Розалия разкрива, че е вдовица, пианистка с голяма кариера, била верен спътник на г-н Манов – голямо име в психоанализата и психотерапията. Има син, израснал между пианото и постулатите на строгия си баща. Синът е чувствителен като майка си, но е живял под сянката на могъщото влияние и тежкото име на баща с характер и позиция в психоанализата. Работи като психотерапевт, а жена му д-р Ясенова е детско-юношески психолог.
Розалия познава добре сина си и усеща прекрасната чувствителност на снаха си, както и драмата помежду им.
Разказва, че при нея работата в киното се случила много особено – когато завършила имала няколко възможности да се снима, но се разминали в последния момент. Тогава заминала да работи по разпределение извън София. Често е била заменяна от други актриси заради намеса на интереси, а някои от предложенията дори не стигали до нея. Никога обаче не е търсила начин да пробие в киното. Хубавото при нея е, че нещата стават случайно.
Веднага, щом започнала работа в Народния театър, режисьорският интерес към нея се събудил и получила покани от водещи имена. Благодарна е, че добри и интелигентни режисьори, са искали да работят с нея.
След завръщането си в Народния театър през 2018 г. след 25-годишна пауза споделя, че никога не го е напускала, а той я напуснал за известно време. Отбелязва, че усещането й е като при завръщане и се чувства добре в театъра.
Признава, че на нейната възраст понякога се обаждат и болежки, но бърза да допълни, че се разбира прекрасно с тях. Определя адреналина от работата на сцената като великолепно лекарство за артиста. Макар след представление болежките отново да напомнят за себе си, за нея най-важното е, че за пореден път е играла пред публика. Категорична е, че работи, за да е жива, взима си живот от сцената. Ако остане у дома, е убедена, че бързо ще настъпи промяна.
Баба й винаги казвала, че ако не е огледалото, по сърцето никога няма да разбереш, че си остаряла. В този ред на мисли Мария Стефанова подчертава, че нейното сърце все още подскача при всяка среща с публиката, при всяка реакция в залата и когато дава интервю. Вълнува се и се надява. Няма пораженчески настроения и не очаква да й се случи нещо лошо.
Не е забравила огорченията, измените и подлостите. Не е толкоз широко скроена, че да ги заличи в главата си. Те обаче й напомнят за това, през което е преминала, с какво се е справила, колко е падала и как след това се е изправяла. Цени много пътя си и винаги е разчитала на личната си съдба, която я е удряла, но и погалвала. Убедена е, че именно тя я държи все още на този свят, за което й е благодарна.
Източник: Уикенд