Филмът „В Ада с Иво“ за екстравагантния Иво Димчев спечели Специалната награда на журито за документален филм в 31-вото издание на кинофестивала в Сараево. През септември предстои двойна българска премиера на филма в рамките на Международния фестивал за документално кино на 26 септември в Дома на киното и на 30 септември в кино „Одеон“.
На 4 октомври Иво Димчев ще отбележи и 20 години на световната сцена с най-големия си концерт в България до момента – „ОФ! 20″, който ще се проведе в зала 1 на НДК. „В Ада с Иво” е портрет на хореографа, певец, композитор и гей активист. Режисиран е от Кристина Николова, която живее и работи в Ню Йорк, изпълнителен продуцент в номинираният за „Оскар” Дейвид Франс. „В Ада с Иво“ разказва как артистът превръща личните и социалните предизвикателства в провокативни публични и интимни спектакли. Историята на филма проследява пътуванията на Иво по време на ковид пандемията, когато артистът – въпреки че е ХИВ позитивен, изнася близо 400 безплатни, интимни концерта в домовете на хората в София, Ню Йорк и Лос Анджелис.
„За първи път срещнах Иво Димчев в едно арт пространство в София. Неговото безкомпромисно присъствие беше електризиращо – блестящ и изключително провокативен. По време на пандемията, докато другите се оттеглиха, той започна да изнася концерти на живо в домовете на хората. Очарована от неговата свобода и доброта, се върнах в България по време на карантината и направих късометражен филм „Корона, къш, къш”, който събра над милион гледания онлайн. В продължение на 4 години проследявах живота и изкуството на Иво. Неговата безстрашна креативност възроди моята собствена, преодолявайки страховете, които ме бяха отклонили от кинотворчеството. Иво олицетворява безкомпромисното изкуство, носещо радост и изцеление във времена на криза, като ангел, който носи облекчение. Неговата история е за самотата на пътя на артиста, високата цена на почтеността и силата на изкуството да освобождава и свързва”, споделя режисьорката Кристина Николова.
„Колкото по-ограничена . е средата, толкова по-вдъхновяваща е за мен. Когато се чувствам най-притиснат, неминуемо ми се откриват нови светове”, казва пък самият Иво Димчев. Той е носител на „Икар” в категория „Съвременен танц и пърформанс“.
В края на 90-те певецът учи една година актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ при проф. Крикор Азарян, Тодор Колев и Атанас Атанасов. Напуска академията и решава, че сам може да създава танцови спектакли. „От мен се искаше да взема един разказ на Чехов и да илюстрирам на сцената написаното. На мен пък това ми беше адски безинтересно И исках да създавам авторски театър, на границата между танц и театър, в по-изчистена форма, където не е необходимо да се изграждат Станиславски и психологически образи. Търсех нещо повече”, обяснява Иво Димчев.
Източник: Уикенд
Kliuki.bg