Анализът на пробите разкри наличието на железен карбонат – сидерит.
Учените най-накрая направиха дългоочаквано откритие на Марс: големи находища на въглеродсъдържащи минерали. Откритието е направено от марсохода Curiosity, разположен в кратера Гейл от 2012 г.
Това потвърждава хипотезата, че значителна част от марсианската атмосфера не е отлетяла в Космоса, а е останала на планетата, но под формата на твърда скала.
Въглеродният диоксид неизбежно е трябвало да взаимодейства с марсианските базалти, но следи от това взаимодействие под формата на седиментни скали не можеха да бъдат намерени. Това повлия на надеждността на всички предишни предположения и теории, но ситуацията се промени.
свързани
Марсоходът Curiosity, който измина повече от 34 км по повърхността на кратера Гейл за 13 години научна кариера, събра наскоро няколко проби близо до върха на планината Шарп.
Анализът на пробите разкри наличието на железен карбонат – сидерит
Скорошно изследване на същия регион от орбита напълно изключи възможността за наличие на карбонати там. И в такъв обем – от 5 до 10% от общата маса на пробите (останалото са сулфати, които са изключително разпространени на Марс).
Това дава първото действително потвърждение, че древната марсианска атмосфера е била богата на въглероден диоксид, който след това бавно се е утаил на повърхността.
„Марс наистина е бил обитаем и нашите модели са правилни. По-късно, когато въглеродният диоксид, който е затоплил планетата, е започнал да се утаява като сидерит, това е нанесло удар върху способността му да задържа топлина. Обитаемостта на една планета е много крехък процес“, каза доцентът в университета в Калгари Бен Тутоло.
Четете повече в megavselena.bg.
Снимка: Pexels
Тагове:
Източник: Bgonair.bg