Преди повече от десет години Бургас бе разтърсен от едно от най-шокиращите криминални дела в страната. Бившата детска учителка Веселина Гинева, наречена от медиите „Черната вдовица“, бе осъдена за убийството на бившия си съпруг Димитър Миразчиев, когото системно лишавала от храна, вода, лекарства и медицинска помощ.
Историята започва през 70-те години на миналия век. Тогава съдбата среща двама млади химици. Веселина Гинева работи в лабораторията на „Нефтохим“, а инженер Димитър Миразчиев е технолог в една от ключовите инсталации на предприятието. Любовта между тях пламва бързо, двамата сключват брак и им се ражда дъщеря – Иванка.
Семейното щастие обаче не продължава дълго. След време Веселина завършва педагогика и започва работа като детска учителка, а отношенията между съпрузите се влошават. Тя подава молба за развод и съдът присъжда семейното жилище на нея и малолетната им дъщеря. Инженер Миразчиев се премества да живее при брат си в двустаен апартамент в ж.к. „Славейков“.
След пенсионирането си Димитър тежко преживява раздялата с дъщеря си. Започва да злоупотребява с алкохол и получава инсулт.
Началото на кошмара
Три години по-късно Веселина се появява в дома на девера си и заявява, че ще се грижи за бившия си съпруг, след като брат му вече е починал.
Вместо грижи обаче започва истински кошмар.
По данни, установени в съдебния процес, Миразчиев бил държан заключен в апартамента, без достатъчно храна, вода и необходимите лекарства. В отчаян опит да потърси помощ той успял да хвърли през прозореца няколко бележки с думите: „Спасете ме, умирам.“
Веднъж направил опит да избяга, но бил заловен. След това, според доказателствата по делото, останал дни наред без вода и храна.
Докато баща ѝ бавно издъхвал, дъщеря му се нанесла в жилището на неговия брат.
На 1 август 2014 г. Димитър Миразчиев починал вследствие на тежко физическо изтощение.
Опитът да бъде прикрито престъплението
По-късно Веселина признава в съдебната зала, че е чула как бившият ѝ съпруг хрипти, но не му обърнала внимание. Когато влязла в стаята, вече бил мъртъв.
Разследването така и не установява кой ѝ е помогнал да пренесе тялото. То било изнесено от жилището и по-късно изоставено в района на Колежа по туризъм в Бургас.
Когато трупът бил открит през 2015 г., полицията не успяла да установи самоличността му и първоначално приела, че става дума за бездомен човек.
Подобни публикации
След смъртта на инженера Веселина продължила да тегли пенсията му, като укривала факта, че той е починал.
Анонимното писмо разкрива истината
Изчезването на Димитър Миразчиев тревожело негови съседи, колеги и приятели, които дълги години работили с него в „Нефтохим“.
Сред тях била и Боряна Петрова – негова състудентка и някогашна голяма любов. Въпреки че от години живеела със съпруга си в САЩ, двамата запазили приятелски отношения.
„С Митко бяхме състуденти от 1972 г. Имахме красива любов, но после пътищата ни се разделиха. Продължавахме да се чуваме всеки път, когато се прибирах в България, докато изведнъж просто не изчезна“, разказва тя пред съда.
През 2016 г. до пощенските кутии в блока било разпространено анонимно писмо, описващо случилото се. Именно то кара Боряна Петрова незабавно да сигнализира полицията.
Първоначално разследващите приемат сигнала с недоверие, но последвалата проверка потвърждава най-лошите подозрения.
ДНК експертиза доказва, че намереният година по-рано труп е на Димитър Миразчиев.
Присъдата
По време на разследването става ясно, че Веселина Гинева е държала бившия си съпруг противозаконно заключен в дома си от май 2013 г. до 1 август 2014 г.
Съдът приема за доказано, че през този период тя системно го лишавала от достатъчно храна, вода, лекарства и необходимата медицинска помощ. Вследствие на това Миразчиев изпаднал в състояние на тежко физическо изтощение (кахексия) и починал.
Освен за убийството по особено мъчителен начин, Гинева е призната за виновна и за незаконното лишаване от свобода на бившия си съпруг, както и за това, че близо две години е получавала пенсията му, укривайки смъртта му.
За трите престъпления Веселина Гинева получава ефективна присъда от 17 години лишаване от свобода.
Случаят остава едно от най-зловещите криминални дела в съвременната история на Бургас – история за човек, оставен да умира бавно зад заключена врата, докато отчаяните му молби за помощ достигат единствено до случайни минувачи.