- Престъпникът, дегизиран като клошар, оставя след себе си торба с дрехи и 30 косъма по дънките, които никога не са изследвани
- Ботьо Ботев и до днес твърди, че е разкрил извършителите, но съдът ги оправдава
Минути след 9 часа сутринта на 2 октомври 1996 г. бившият премиер на България Андрей Луканов излиза от дома си на столичната улица “Латинка”. Закъснява за срещи, затова решава да вземе личния си автомобил “Пежо 306”, паркиран на около 15 метра от входа. Зад волана е шофьорът му Веселин Симеонов. В обичайния му режим на придвижване има охрана, но точно в този ден той не е придружаван от телохранители. Качва се в колата. Но почти веднага слиза от нея. Сеща се, че е забравил нещо, и се връща до домофона на кооперацията, където живее на третия етаж. В този момент опитва да се свърже със съпругата си Лилия Герасимова.
Точно тогава е прострелян. 4 пъти. В гръб
Един куршум в слепоочието и 3 в гърба. С 9-милиметров пистолет “Макаров”. Стрелбата е почти от упор, от метър и половина. Луканов пада по очи. А само седмица по-рано американски дипломат го предупреждава, че срещу него се готви покушение.
Хладнокръвната екзекуция е видяна само от шофьора му, който до края на ноември 1996 г. се намира под специална охрана, а името му се пази в тайна от съображения за сигурност. В пресата отначало изтича само прякорът му – Шиката. Той описва подробно извършителя. Убиецът е дегизиран като клошар. След изстрелите той изчезва, но оставя след себе си доказателства, които може да се окажат по-важни от всяко свидетелско описание – дрехи, торба и човешки косми. Именно в тях се крие гнилата ябълка, която 30 години по-късно не спира да повдига различни въпроси – дали разследването е направило всичко възможно, за да открие убиеца, и има ли грешки, които са заметени под килима?
Дрехите, които убиецът на Андрей Луканов оставя след убийството.
След години на разследване пред съда са изправени петима души. Александър Русов е смятан за извършител, сънародникът му Алексей Кичатов – за помагач, бившият строителен предприемач и шеф на фирма “Колонел” Ангел Василев – като поръчител, а шофьорът му Юрий Ленев и племенникът му Георги Георгиев – Гопе, за посредници. През 2003 г. и петимата са осъдени на доживотен затвор. Три години по-късно обаче Софийският апелативен съд ги оправдава, а през 2007 г. Върховният касационен съд постановява окончателно – невинни.
Доказателствата срещу Александър Русов не издържат в съда и той не може да бъде уличен като убиеца на Луканов. СНИМКА: ЙОРДАН СИМЕОНОВ
Обвинението стига до извода, че след като извършва убийството, Александър Русов оставя шарена торба с дрехи в блока, открита по-късно. Пазарската чанта, пълна с багаж, била изпратена от Украйна от майката на Алексей Кичатов. В нея и около вещите на предполагаемия килър са открити косми, които и до денднешен пораждат спорове и съмнения. За тях пред “24 часа – 168 истории” обясни повече ДНК експертът Иван Иванов, който по онова време е началник-сектор на “ДНК анализи” в Научноизследователския институт по криминалистика и криминология (НИИКК) към МВР.
ДНК експертът Иван Иванов, който дълги години е шеф на сектор „ДНК анализи“ в НИИКК
“В тази торба имаше 5-6 косъма, които се надявахме, че все някой от тях ще е на майката на Кичатов – разказва Иванов. – Смятахме, че нейният профил ще е еднакъв с митохондриалния на някого от замесените. Първоначално не работехме с митохондриалната ДНК, но когато делото стигна до съда, вече бяхме започнали.
Отделно, след като бяха намерени дрехите, те бяха изпратени в Института за изследване за наличие на биологичен материал. Има експертиза, че няма биологичен материал, няма кръв, няма косъм, няма нищо. След това при огледа ми назначават повторна експертиза. Наистина нямаше кръв, но извадихме над 30 косъма от дънките. Тогава казах на съдията: “Първо има експертиза, че няма косми. После има втора, която казва, че всъщност има. Чрез тях ние ще открием ДНК профила и ще посочим лицето. Делото се проваля”. Затова ни казаха да изследваме само космите от торбата, в която бяха дрехите. Другите 30 от дънките не сме ги анализирали. И за мен това остана нерешен проблем.”
На 12 ноември 2003 г. по делото е представено заключение от ДНК изследване, извършено в НИИКК. Анализирани са 6 косъма, открити в торбата, но нито един от тях не съвпада с ДНК профилите на Александър Русов и Алексей Кичатов. Според експертното заключение космите са от 6 различни лица, които не са родствени по майчина линия.
За всички тези неясноти около космите има обяснение шефът на отдел “Убийства” в националната полиция по онова време Ботьо Ботев, който ръководи оперативната работа по разкриването на престъплението срещу Андрей Луканов.
Подобни публикации
Криминалистът Ботьо Ботев
“Тази торба убиецът я е използвал и захвърлил след стрелбата – разказва пред “24 часа – 168 истории” Ботев. – В нея той е събирал различни неща от кофите за боклук, като камуфлаж. Помислете откъде биха могли да попаднат тия косми там? Но независимо от това се изследваха обективно и много точно. Всеки един детайл по това дело е изясняван и проверяван във всеки един аспект. Това е истината, тези косми се изпратиха в различни лаборатории и се потвърди, че нямат нищо общо с извършителите. Не са се подценили тези косми по никакъв начин, за които говори Иван Иванов. Прецени се имат ли отношение към разследването, или не. Дори в момента не мога да си спомня дали не бяха изпращани за изследване в чужбина. Иван Иванов, който е изключителен експерт, беше категоричен, че те нямат нищо общо с убиеца.”
Любопитното е, че малко след като ВКС оневинява извършителите на 15 март 2007 г., един от следователите по случая – Олег Янев, дава интервю, в което разказва, че при първоначалното разследване не е имало метод за изследване на косми без луковица. По думите му впоследствие, при разглеждането на делото в Софийския градски съд, е приложен митохондриален ДНК анализ. Той прави и следното важно разграничение: 4 косъма от чантата били изследвани и не принадлежали на Русов. Но още около 40 косъма, иззети от дрехите, по думите му не били изследвани. Тоест той подкрепя тезата на Иван Иванов, че наистина космите от дънките, открити при втория оглед, не са анализирани. Причината е, че разследващите смятали, че те са на различни хора, попаднали там от кофите за боклук.
Янев се включва в екипа, който разследва убийството на Луканов, веднага. По негов разказ той и другият следовател Богдан Карайотов пристигат на ул. “Латинка” 15 след спешно повикване. По това време там вече е Ботьо Ботев. По-късно Янев участва в следствените действия и разпитите по делото. Сред разпитваните от него е и Илия Павлов, през юни 1997 г.
Босът Илия Павлов е един от свидетелите по делото за убийството на Луканов, защото по онова време двамата са в обтегнати отношения.
Името на боса на “Мултигруп” се появява в разследването на убийството на Андрей Луканов, защото тогава между двамата има сериозен делови конфликт около газовото дружество “Топенерджи”. През 1996 г. компанията е в центъра на големи енергийни интереси, свързани с доставките на руски газ за България. Луканов представлява държавните интереси в дружеството, а Илия Павлов е свързан с частния капитал. Малко след убийството излиза информацията, че Луканов е бил отстранен от ръководството на “Топенерджи” от Павлов, а впоследствие се връща в дружеството като представител на руската страна. Конфликтът между двамата е сред първите възможни мотиви, разглеждани след убийството.
Илия Павлов дава показания, в които разказва за спор с Луканов на вечеря в Москва. Оказва се, че въпросното събитие е на 20 септември 1996 г. – само 12 дни преди убийството. На заседание на “Топенерджи” бившият премиер на България е изваден от борда на директорите, а на негово място е поставен мафиотът. Ботьо Ботев по-късно разказва, че на заседанието Луканов реагирал остро на отстраняването си. По спомена му той казал на Павлов нещо от рода на: “Ти ли бе, хлапе, мислиш, че ще ме изместиш!”.
На 6 март 2003 г. Илия Павлов се явява като свидетел по делото за убийството на Луканов в Софийския градски съд. Той заявява, че отношенията му с бившия премиер са били единствено професионални и че не е имал конфликти с него. Но съдът прочита негови показания от 22 юни 1997 г., дадени пред следователя Олег Янев. В тях Павлов разказва за вечерята в Москва дни преди убийството, на която двамата с Луканов се скарали. Според тези показания подземният бос му казал: “Не забравяй, че аз карам влака”.
Това показва противоречие в разказите на шефа на “Мултигруп”, но той категорично отрича да е имал отношение към убийството. До тази теза стига и екипът на Ботьо Ботев, след като дълго време проверява отношенията между Луканов и Павлов.
Така шефът на отдел “Убийства” тръгва в друга посока. На 23 май 1999 г. на българо-турската граница са задържани украинците Александър Акимов и Владимир Шевчук. Те били с фалшиви паспорти и пътували за среща в Турция. Това кара разследващите да ги заподозрат в убийството на Андрей Луканов, но при разпитите им те посочват като извършители на атентата сънародниците си Александър Русов и Алексей Кичатов. Първият, че е стрелял, а вторият като помагач, че е осигурил оръжието.
Проблемът е, че според съда веществените доказателства не потвърждават убедително участието на Русов в престъплението. По маршрута, по който се смята, че е тръгнал убиецът, след като е стрелял, са били открити следи от обувки. Експертизите обаче доказват, че отливките не съвпадат с тези на украинеца. ДНК изследванията на биологични следи не установяват връзка с него. Не потвърждават и че намереното дънково яке е негово. Освен това свидетели описват извършителя като по-висок, с по-тъмна коса и различна походка от тази на Русов. Тези несъответствия са сред аргументите срещу идентифицирането му като физическия убиец.
Обвиненията срещу Алексей Кичатов също издишат. Показанията срещу него не са убедителни. Появява се и проблем със самото оръжие. Пистолетът, с който е извършено убийството, е открит на 7 ноември 1996 г. – повече от месец след покушението. Бил скрит зад радиатор във вход на кооперация на близката улица “Димчо Дебелянов”. Според съдебните констатации, цитирани в публикации по делото, по оръжието не са изследвани дактилоскопни следи и ДНК по начин, който да установи връзка с Русов. Това е посочено сред аргументите, с които е отхвърлена тезата, че именно той е стрелецът. ДНК експертът Иван Иванов също си спомня, че пистолетът наистина е открит твърде късно и изобщо не е изпратен за анализ при него.
Въпреки това прокуратурата обвинява петима за убийството, но ВКС приема, че те са невинни, като се позовава на версията, че самопризнанията им са изтръгнати с мъчения. Това се твърди от бившия директор на Националната следствена служба Бойко Рашков. През 2005 г. той заявява пред съда, че част от осъдените на първа инстанция са били малтретирани по време на разпитите. Той посочва и че материали от разследването по съвсем различна версия за убийството са изчезнали.
Така 30 години по-късно все още не е ясно кой уби човека, който свали от власт Тодор Живков. Политическото убийство беляза прехода на страната от комунистически режим към демокрация и шокира няколко поколения българи. Затова дори и днес поражда най-различни версии и конспиративни теории, защото нито разследващите, нито съдиите успяха да дадат категорични отговори на множеството въпроси по случая.
Разследването продължи 5 г., а съдебният процес – още 6. Но виновни за покушението все още няма. Няма и да има.
“Случаят с убийството на Луканов е престъпление срещу държавността и правната система на България и го казвам, без да се притеснявам”, категоричен е Ботьо Ботев.
Той продължава да защитава яростно своята теза, защото смята, че в процеса на разследването екипът му е разкрил истинските извършители, но съдът не е приел доказателствата. И продължава да отрича, че самопризнанията са получени с изтезания в “Къщата на ужасите” в Копривщица.