Сред най-близките му приятели бе проф. Йонко Мермерски. Двамата се познават от детските години и до последно си пият ракията заедно. Затова и професорът недоумява как не е имало никакви индикации за това, което смята да предприеме приятелят му. Подозира, че ако Тодор Славков го е скрил и от него, значи е ставало дума за някаква дълбока драма в душата му.
По думите му другарят му е имал невероятно чувство за хумор, съчетано с елегантен цинизъм, който му е помагал да се носи по-леко в живота. Докато са се виждали у дома и навън, са смятали да напишат и книга за Людмила Живкова. Спомените обаче са били толкова тежки, че Славков винаги се е отнасял и в крайна сметка сякаш е избягвал да се връща назад.
Според проф. Йонко Мермерски на приятеля му изобщо не е била дадена възможност да изживее скръбта си подобаващо. Медийният шум и произходът му на практика са го лишили от шанса да изстрада смъртта на майка си. Самоубийтвото му пък е съвсем неочаквано, защото, освен че се гордее неимоверно с дъщеря си, има желание и за второ дете от друга жена. Какво обаче се е пречупило в съзнанието на Тодор Славков, за да реши да си отиде, остава загадка.
Източник: bgdnes.bg