На 26 октомври 2005 година, около 9 часа сутринта на столичния бул. „България“ бе убит най-влиятелния за времето си български банкер и един от най-богатите хора в страната – Емил Кюлев.
Той бе застрелян докато чете вестник на задната седлка на сребристия си джип от мъж, който изскача от крайпътните храсти. Убиецът изстрелва срещу банкера 7 куршума, три от които в главата. Убийството разтърсва из основи целия политически елит на страната.
Защото Емил Кюлев е сред най-големите партийни спонсори
По време на убийството, банкерът е съветник на президента Георги Първанов и един от спонсорите за предизборната му кампания през 2001.
На подобна солидна финансова подкрепа са се радвали и царската партия НДСВ, която тъкмо е приключила мандата си, както и БСП. Вмеждупрочем точно с идването на власт на НДСВ по идея на Емил Кюлев е създаден бизнес клуба „Възраждане“, в който се включват най-едрите бизнесмени в България с идеята за активно влияние върху политическия живот в страната. В него членуват и Васил Божков – Черепа и покойния шеф на „Мултигруп“ Илия Павлов.
Няколко часа преди смъртта на Кюлев, ЕС разпространява един от най-унищожителните си доклади за България, в който страната ни е остро критикувана за ширещата се престъпност, корупция и множеството неразкрити убийства. Тогавашният вътрешен министър Румен Петков и президента Първанов веднага се хващат за тази сламка и обявяват, че убийството е политическо и целенасочена провокация срещу членството на страната в евросъюза.
Апетит за власт и пари и възхода на Кюлев
Емил Кюлев е роден е на 5 юни 1957 г. Завършва с пълно отличие руската гимназия в София. След отбиване на военната си служба учи в школата на МВР в Симеоново и работи в системата на МВР. Завършва Международни икономически отношения в УНСС. Баща му е Александър Кюлев – полковник и разузнавач в парижката резидентура на тайните служби на НРБ.
През 1988 г. създава първата частна фирма за административно-правни услуги – „Контракт Кюлев“, която функционира и досега в областта на покупко-продажбите на имоти. След 1989 г. организира издаването на вестниците „Куриер 5“, „Марица“ и „Струма“. Същата година Кюлев основава банката „Турист банк“, след което тя се преименува на „Туристспортбанк“, а по-късно на „Търговска и спестовна банка“. През 1994 г. напуска банката, която впоследствие фалира. Следващата стъпка е придобиване на пловдивската „Тракиябанк“, която след това става „Росексимбанк“, занимаваща се главно с взаимоотношенията между България и Русия. В надзорния й съвет влизат Тодор Батков, Владимир Грашнов и Валентин Златев. Банкерът не крие, че Майкъл Чорни има голям принос в развитието на финансовата инстутция, след като инвестира в нея 15 млн. долара.
През 2002-ра, притежавано от Емил Кюлев дружество приватизира „Държавен застрахователен институт – ДЗИ“ за 21,5 млн. евро. Така е формиран най-големият финансов алианс в България с изцяло български капитал в размер на 200 млн. лева. Росексим банк се преименува на ДЗИ Банк и възниква Българска финансова група ДЗИ.
Неразкритото убийство
Подобни публикации
След показния разстрел на Кюлев полицията щателно преглежда всички записи от охранителната камера на близък магазин и забелязва лице, което щателно оглежда района няколко дни преди убийството. Но, човека не може да бъде разпознат. Едва през 2010-а, когато е арестувана бандата на „Килърите“, МВР разплита две убийства свързани с фалита на „Тракиябанк“. Тогава в качеството си на вътрешен министър Цветан Цветанов обявява, че лицето от записите е Георги Петков – Дачи, който не само, че е замесен в смъртта на Кюлев, но е много вероятно да е и неговия физически убиец.
Дачи в момента излежава 20 годишна присъда за три опита за убийство, при които прави на решета с автомат жертвите си, но те все пак оцеляват.
Множество свидетели разказват как Кюлев е поел финансови ангажименти към акционерите в бившата „Тракиябанк“, които в впоследствие не изпълнил и това станало повод да бъде поръчан. По-късно някои от тях успели да постигнат споразумение с вдовицата му Весела Кюлева, което вероятно е била и целта на убийството – тя да бъде притисната.
Друга версия, също лансирана след години е, че поръчката за убийството на Емил Кюлев идва от дупнишките братя Галеви. Смята се, че той е отказал да допусне техни хора по граничните пунктове, където единствено в неговата банка можеше да се плащат пътни такси и мита.
Третата теза за смъртта на 48-годишния банкер е, че става дума за разчистване на политически сметки заради многото му партийни връзки. На опелото на Кюлев в столичния храм „Света Неделя“ се събират много политици, банкери и бизнесмени. Малко след началото на церемонията е получен сигнал за поставена бомба в църквата, но взривно устройство не е открито.
Американският посланик: Убиха български топ перач на пари
Години след показния разстрел на Емил Кюлев Wikileaks публикува част от тайни доклади на бившия посланик на САЩ в България Джон Байърли. От тях става ясно, че още същия следобед на 26 октомври 2005 той е изпратил спешна грама до Държавния департамент, в който ги уведомява за убийството. Макар да не се споменава името на „топ перача“, от цялата биографична справка е повече от пределно ясно, че е визиран Кюлев. Дипломатът го нарича третият най-богат българин и оценява богатството му на половин милиард долара.
Байърли подчертава близките връзки на банкера с политическия елит и обяснява в детайли как той е финансирал предизборни кампании и така е направил бизнеса си, че да го осветли. Убийството е категоризирано от него като „престъпление на белите якички“ и посланика го съпоставя с това на Илия Павлов.
Месеци по-късно дипломатът праща и втори доклад, в който споделя мнение, че полицията умишлено е провалила разследването. „Например, снимки, широко разпространени в интернет, показват как голяма група полицаи тъпчат по мястото на престъплението без никаква очевидна и ясна цел. МВР не е иззело и ключови улики като компютъра му, телефонни разпечатки и банкови сметки“, пише Джон Байърли. Той също така недоумява защо България е отказала помощ в разследването от САЩ, както и, че постоянно са подавали грешни данни на представителя на ФБР в посолството в София.
Как завършва империята на Кюлев?
След смъртта на банкера “Юробанк И Еф Джи” купува „ДЗИ Банк“ за 158 млн. евро Застрахователят ДЗИ пък е придобит от белгийската „Кей Би Си“ за рекордната сума от 185 млн. евро.
Наследник на състоянието на Емил Кюлев става съпругата му Весела. Тя е бивша негова секретарка, а двамата се омъжват след като банкера се развежда с предишната си съпруга. След смъртта на Кюлев тя се омъжи за футболиста Мартин Станков, а връзката им бе дълго време тема на жълтите издания.