Загубих сина си и красивия си живот: Гласове след 2 години разруха в Газа

Загубих сина си и красивия си живот: Гласове след 2 години разруха в Газа

Две години след началото на войната в Газа, хора като Еман ал-Уахиди продължават да живеят сред руини, оплаквайки изгубените си близки и несигурното бъдеще, докато надеждата за мир остава крехка.

„През тези две години загубих толкова много,“ каза ал-Уахиди.

Тя живее в нает гараж, бори се всеки ден да намери храна и чиста вода и е била принудена да се мести многократно.

Нейният 17-годишен син Джехад е бил на улицата в Газа в началото на миналата година, когато израелски въздушен удар избухва наблизо. Той умира от вътрешно кървене два дни по-късно.

„Загубих Джехад, загубих дома си, който е разрушен. Загубихме целия красив живот, който имахме преди войната“, сподели тя. 

Гласовете на болката

Социалните мрежи са залети от публикации на палестинци, които, като г-жа ал-Уахиди, споделят какво им е коствала войната, започнала след безпрецедентната атака на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г.

Това събитие отприщи конфликт, който и днес продължава да бушува и да разрушава живота на повече от два милиона души в Газа.

Хората публикуват снимки и видеа на свои близки, загинали във войната, на други, които са успели да избягат, както и на руините на домовете, в които някога са живели – фрагменти от животи, разбити от война, която промени съвременната история на Газа.

Въпрос без отговор

В почти всеки разговор в Газа звучи един и същ мъчителен въпрос, на който никой не може да отговори: „Кога ще свърши войната?“

Въпреки плахите признаци на напредък в непреките мирни преговори между делегациите на „Хамас“ и Израел в Египет – съсредоточени около мирен план, предложен от президента на САЩ Доналд Тръмп – малцина се осмеляват да се надяват.

Мнозина призовават „Хамас“ да приеме споразумението – просто защото са уморени от смърт, разруха и глад.

А все повече хора вярват, че „Хамас“ поставя собственото си оцеляване над това на народа на Газа.

Две години по-късно разделението е по-дълбоко от всякога – между твърдите привърженици на „Хамас“, които продължават да защитават движението, и мнозинството жители на Газа, изтощени от безкрайните разрушения и отчаяние.

Още в началото на войната ал-Уахиди е била принудена да се премести със семейството си в централния град Дейр ал-Балах, където основава временно училище, за да помогне на деца, лишени от образование.

Тя се гордее с най-голямата си дъщеря, която е успяла да напусне Газа и да започне обучение в Университета в Глазгоу, предаде BBC (Би Би Си)..

Страх от войната, която няма край

За ал-Уахиди тази война изглежда безкрайна.

„Очаквахме да продължи месец, два, три, но две години са твърде дълго“, каза тя.

„Всяка секунда гледаме новините, за да видим какво се е случило. И ме е страх, че това примирие няма да бъде постигнато и войната ще се върне при нас“, допълни ал-Уахиди.

Снимка: Reuters