Два казуса, които казват всичко за характера, компетентността и международната репутация и връзки на Делян Пеевски!
Казусът БОК:
Весела Лечева спечели честно изборите за президент на най-престижната българска спортна организация. Нейната опонентка за изборите Стефка Костадинова загуби и трябваше в духа на феърплея да стисне ръката на своя опонент и да предаде ключовете за офиса след 20 години служба на поста. Да, ама Не. Зад Костадинова седи Пеевски, а той назад не дава и не може да губи никога и при никакви обстоятелства, което е в пълно противоречие с олимпийските ценности.
В последващия Театър на Абсурда Пеевски принуди Костадинова да подаде десетки жалби в Съда, да се барикадира в Централата на Олимпийския комитет, а Шишкото прати МВР и Жандармерията да я окупира. Казусът “БОК” показва Пеевски в пълния му блясък, защото са ангажирани повечето му бухалки – съдебни, МВР, медии, а властта тихомълком съучаства.
Казус за МОК няма, защото изборът на г-жа Лечева бе признат и тя е легитимен президент на БОК според МОК – Олимпийският комитет, който придава смисъл на всичко.
За капак МОК спря и парите към България, докато Стефка Костадинова не напусне Централата доброволно или след съдебно решение.
Такова вече има. От днес на Софийски градски съд, който е първа инстанция, но след него няма да има вписване, защото следва обжалване и още няколко дела по други жалби, които се бавят умишлено от подателите, а те се и крият от съда! За да минат всички осем дела на няколко инстанции е нужно време, а Олимпиадата тропа на вратата. Там държавата трябва да прати олимпийската ни делегация начело с легитимния президент, признат от МОК – Весела Лечева.
Пита се в задачата, кому е нужно този цирк и това унижение за спорта в България да продължава, а Стефка Костадинова да бъде сочена от българи и чужденци за посмешище? Тя някога бе уважавана спортна личност.
Какво печели и самият Пеевски, който стои зад цялата тази схема? Съдът напълно я разобличава, Светът не я признава, резилът е пълен, спортът на България – страда.
Този казус описва целия проблем с Пеевски – изнасилване на институциите и гавра с човешките съдби и законите на държавата, само и само да се спази законът на Джунглата – по-силният, по-лакомият и по-свирепият печели винаги и на всяка цена. В цялата схема на Пеевски има само едно слабо място – селските му тарикатлъци не вървят в чужбина и свършват точно на табелата на Драгоман.
Следващият казус показва същото.
Казусът Лукойл.
Пеевски обърна държавата с краката нагоре, за да използва казуса със санкциите на Лукойл от САЩ и да търгува себе си.
Накара зависимия Парламент да му гласува правото на вето на неговата бухалка ДАНС за сделката с Лукойл. Така Шишкото се надяваше да удари кьоравото или с един куршум два заека. Хем да прибере комисионна от следващия купувач и по възможност от Кремъл, хем да стане важен фактор в очите на САЩ, които го обрекоха на гражданска и политическа смърт със санкциите по Магнитски. С тези си действия, които бързо се оказаха напълно безмислени, Шишкото се издаде като слаб, недалновиден играч с нулева информация за голямата политика. Каквато и сделка да направят руснаците, тя ще бъде с американците и никой няма да брои за живи нито Пеевски, нито бухалките му от ДАНС, нито Сламения човек Желязков.
Само тези два казуса са напълно достатъчни, за да видим що за феномен е Феномена. Феноменът в тъп, но упорит. За сметка на това мисли само куци схеми, за които разхищава огромни обществени ресурси. Цялата държава в този момент е заложник на крехката му и наранена психика на митоман, който упорито отказва да приеме очевидната фактология. Това го виждат всички.
По-важно е шепата глупаци, които вярват в свръхестествените възможности и връзки на Феномена в чужбина, да видят, че той е кръгла Нула в очите на най-значимата обществена организация в света – МОК и кръгла Нула в очите на американците и на руснаците.
В края на краищата Шишкото не е роден за олимпиец и няма да стане такъв – не притежава нито спортни, нито морални олимпийски качества. Шишкото не цени нито способностите, нито труда на другите, а и не смята, че всички са равни пред Закона и пред Олимпийския огън. За солидарност и уважение към съперника, да не говорим.
Баба ми казваше за такива като него: На прасетата дават тиквен медал.
Непризнат от МОК, но санкциониран от OFAC.
Също така, за жалост на Делян Пеевски, той няма да добави към ордените си Магнитски и от Украинската Рада и тлъстта комисионна от 20% (600 милиона долара) от Лукойл.
Bnews.bg