Черната чума: Как вулкан отключва най-тежката пандемия в историята

Природният катаклизъм създава „перфектната буря“

Черната чума: Как вулкан отключва най-тежката пандемия в историята

Черната чума е сред най-опустошителните пандемии в историята, съперничеща дори на испанския грип от 1918 г.

Тя е достигнала Европа първо през средиземноморските пристанища. Пътувала е с кораби, натоварени със зърно, плъхове и бълхи – преносители на бактерията Yersinia pestis.

Черната чума е дошла от пристанищата на Черно и Азовско море, свързани със степите на Централна Азия. Генетичните изследвания сочат произхода на смъртоносния щам от диви гризачи в подножието на планината Тян Шан в днешен Киргизстан.

Един въпрос оставаше без категоричен отговор: защо пандемията избухва точно през 1347 г., а не по-рано или десетилетие по-късно? Нови данни показват, че ключът се крие в няколко бора в Пиренеите, предава El País.

Климатичният сигнал, скрит в дърветата

Учени от Кеймбриджкия университет и Института „Лайбниц“ изследват не произхода на чумата, а причината за нейното внезапно и мощно разпространение. Те откриват следа в годишните кръгове на няколко бора в централните Пиренеи – естествен „архив“ на климатичните промени.

Боровете растат само през лятото, а силата на този растеж ясно личи в ширината на годишните пръстени. Анализът показва, че растежът почти напълно спира в три последователни лета, започвайки от 1345 г.

Според експерта по дендроклиматология Раул Санчес това е сигурен знак за рязко и необичайно охлаждане. Условията са били толкова сурови, че растителността в региона буквално е „замряла“.

Учени допълват, че подобно охлаждане може да доведе до лоши реколти, глад, миграции и рязко отслабване на имунитета на населението – всички фактори, които правят Европа по-уязвима към смъртоносна епидемия.

Какво е предизвикало внезапното застудяване

След преглед на исторически източници, екипът открива свидетелства от Япония, Китай, Германия и Англия за продължително затъмняване на небето в периода около 1345 г. Първоначално учените разглеждат възможност за слънчева аномалия, но тази хипотеза бързо е отхвърлена.

Истинската следа идва от ледените ядра в Гренландия и Антарктида – там са открити химични маркери за поредица от мощни вулканични изригвания.

Неизвестен вулкан изригва през лятото на 1345 г., изхвърляйки около 14 млн. тона сулфиди в атмосферата. За сравнение: Пинатубо (1991 г.) изхвърля „само“ 6 млн. тона и понижава глобалните температури с около 1,5°C.

В годините около основното изригване има още три по-малки вулканични избухвания в северното полукълбо, пише „Труд“.

Тази поредица от събития вероятно е довела до тежък и продължителен студен период – климатичен шок, който съвпада с отслабването на годишните кръгове и с началото на пандемията.

Охлаждането и промяната във влажността влияят драматично на популацията на гризачи и бълхи – основните резервоари и преносители на Yersinia pestis.

Според учените климатичните промени може да са накарали дивите гризачи да мигрират към по-обитаеми райони; бълхите, търсещи нови гостоприемници, по-лесно са преминали към домашни животни и хора.

Така природният катаклизъм създава „перфектната буря“, която позволява на чумата да премине от азиатските степи към Европа именно в средата на XIV век.

Снимка: БГНЕС