Алексей Петров, който бе разстрелян на Витоша на 16 август 2023 година, е завел дело за 2 милиона лева срещу държавата само няколко часа преди смъртта си. Върховният касационен съд нареди то да бъде гледано, въпреки че долните две инстанции го прекратиха, тъй като приеха, че искът е заведен не преди, а след разстрела му. Последната инстанция обаче отменя тези определения и връща процеса на Софийския градски съд, пише „Филтър“.
След смъртта на Петров, чиито поръчители и извършители и досега са неизвестни, като страни по делото бяха конституирани наследниците му – вдовицата и дъщеря му. Петров настояваше да получи 1 684 628 лв. за неимуществени вреди и 226 500 лв. за имуществени, причинени му от акция „Октопод“. Искаше също 2419 лв. за адвокатски хонорари. Самият той бе арестуван на 10 февруари 2010 г., процесът се проточи, а той бе оправдан по този казус през 2021 г.
Какво сочат писмените данни по исковата молба?
От тях се вижда, че тя е приета от куриер от адвокатската кантора, наета от Петров в деня на убийството му – 16 август 2023 г. в 9.10 ч. сутринта. Това е отбелязано на ръка върху товарителницата. В системата на куриерската фирма обаче пратката е регистрирана в 16.31 ч. Алексей Петров бе разстрелян в 12.20 ч.
Прокуратурата възразява срещу часа на подаването на исковата молба, тъй като е отбелязан на ръка на товарителницата, и настоява, че документът е изпратен към съда в 16.31 ч. Освен това молбата е подадена от адвокат, но по закон пълномощното се прекратява със смъртта на упълномощителя. Според Софийския апелативен съд пропускът на куриера да сканира товарителницата при приемане на пратката от адреса на адвокатската кантора влече негативни правни последици за ищците. Не такова обаче е мнението на Върховния касационен съд. Според него часът на предаване на пратката в склад на куриерската фирма е без значение за спора. Важен бил часът на предаване на пратката от подателя на куриера.
Подобни публикации
Задържането на бившата барета през 2010 година бе една от най-зрелищните акции, кадрите бяха заснети и paзпpocтpaнeни oт пpecцeнтъpa нa MBP, oглaвявaнo тoгaвa oт Цвeтaн Цвeтaнoв. Видеото показваше ĸaĸ бapeтитe нaxлyвaт в дoмa нa Πeтpoв на ул. „Арарат“ в cтoличния ĸвapтaл „Kpъcтoвa вaдa“ и зaпoчвaт дa гo издиpвaт cъc зapeдeни aвтoмaтични пyшĸи. Πъpвo Петров бе сниман ĸaĸ cлизa oт cтълби c вдигнaти pъцe, cлeд тoвa нa пoдa в гpъб, oĸoвaн c бeлeзници.
По-късно Алексей Πeтpoв и oщe няĸoлĸo oбвиняeми ocъдиxa Бългapия в Страсбург зapaди акцията. През 2023 г. застрахователната компания „Лев Инс“, зад която стоеше скандалният бизнесмен, спечели на първа инстанция дело за обезщетение срещу прокуратурата и МВР за над 48 млн. лв. заради акция „Октопод“. Сумата бе присъдена заради нанесени имуществени и неимуществени вреди от провалената акция, в която офиси на дружеството бяха запечатани, а техниката им иззета с аргумента, че Петров е свързан с компанията. Миналия февруари апелативният съд потвърди това решение и вече остава да се произнесе единствено Върховният касационен съд.
Няколко години преди смъртта си Алексей Петров заговори в интервюта, че не е изключено да се върне в ДАНС, където работеше като агент под прикритие по времето, когато агенцията се оглавяваше от Петко Сертов. Намекваше за ролята си при формиране на „сглобката“ и не криеше близките си отношения с бащата на Кирил Петков – Петко.
Въпреки всевъзможни предположения повече от 2 години след убийството му няма дори заподозрян за покушението. Разследващите потърсиха помощ от ФБР за „отварянето“ на телефона му, който се оказа кодиран, но и досега не е ясно дали има резултат.
Любопитен ще бъде изходът от делото, което ВКС е наредил да се гледа въпреки несъмненото разминаване в часа на подаване на исковата молба.