Депутатът от ПП-ДБ Лена Бориславова няма да присъства в листите на партията на предстоящите парламентарни избори, за което Narod.bg вече писа. За това загатна самата тя в публикация във фейсбук.
„Много е показателно, когато избираемите места в листите свършат, как доскорошният народен представител ще избере да направи прехода. Това казва много как той или тя ще продължи занапред да бъде част от обществения живот“, пише Бориславова.
Тя бе депутат от „Продължаваме промяната“ в XLVII, XLIX, L и LI народно събрание. Беше шеф на политическия кабинет на правителството на Кирил Петков.
На 11 август 2023 г. прокуратурата завежда досъдебно административно производство срещу Лена Бориславова за подаване на неверни документи в Агенцията по вписванията. След това Бориславова става кандидат-депутат за 50-ото народно събрание и е избрана като такава и досъдебното производство временно е замразено. През 2025 г. е оправдана на първа инстанция. На 19 ноември 2025 СРС се произнася, че Лена Бориславова е невинна.
Ето какво още пише тя в публикацията си:
За смисъла да бъдеш в политиката vs. политическото оцеляване и компромисите:
(из явленията по изборно време в България)
Реклама
За всеки добър политик идва момент, в който да бъдеш в политиката и да изпълняваш своето призвание съвпадат като момент и място. Но това съвпадение не трае вечно. И въпросът е какво се случва, когато този момент премине: успяваш ли да опазиш смисъла да бъдеш наричан „народен представител“ или се плъзгаш по наклонената плоскост на политическото оцеляване на всяка цена, на инстинкта за самосъхранение и готовността за компромиси, продиктувани от кариерни въжделения.
С времето и твърде често, за съжаление, политиката тихо се превръща от инструмент за промяна в цел сама по себе си.
Смятам, че в най-общ план има три вида хора, които влизат в политиката.
Първите са хора с кауза — хора, готови да пожертват личния си комфорт, стабилност и понякога дори безопасност, за да служат на нещо по-голямо от самите себе си.
Вторите са хора, които са дълбоко небалансирани, а понякога дори разрушителни — хора, които използват политиката, за да избягат от вътрешните си конфликти. Те се представят като борци за кауза, но в действителност хранят егото си, проектират личните си разочарования навън и заменят вътрешните си битки с външни политически войни.
Третата група се състои от хора, движени основно от пари, власт и кариерни амбиции. За тях идеологията и ценностите са просто маркетингови инструменти — удобни разкази, които прикриват личното облагодетелстване и стремежа към влияние.
Да се различат тези групи не е лесно. Всъщност повечето хора носят черти и от трите. А самата политическа среда — изпълнена с власт, конкуренция и борба за оцеляване — тласка хората да преминават от една позиция в друга с времето. Твърде често, колкото по-дълго някой остава в политиката, толкова по-лош става този преход.
Един човек, прекарал четиридесет години в политиката, веднъж ми каза: „Политиката е най-силният наркотик. Щом влезе във вените ти, никога не те напуска. А властта — онова чувство, че виждаш как желанията и идеите ти се превръщат в реалност — само ти напомня, че искаш още.“