След провала на Рашковите протоколи Дечевите полицейски босове започват бързи производства и обиски по неотложност срещу кметове, общински съветници и партийни активисти от опозицията на ППДБ
След като за два дни служебният вътрешен министър Емил Дечев проведе блицкриг срещу областните дирекции на МВР и уволни над 2/3 от досегашните директори, той все още не е обявил официално как смята да гарантира „честните, прозрачни и законосъобразни избори“, които обещава. Предшественикът на Дечев през 2021-2022 г. Бойко Рашков масовизира печалната практика да бъдат притискани и мачкани кметове, общински съветници и партийни активисти по места, най-вече от ГЕРБ и ДПС, с т. нар. „предупредителни протоколи“.
Те бяха съставяни в огромната си част без никакви основания и само с разпореждането на някой си полицейски началник, издигнат от Рашков и останалите политически назначенци по върховете на МВР тогава. Сплашващият ефект на протоколите обаче бързо отшумя и още през 2022 г. тези, срещу които бяха издавани или не ги подписваха изобщо, или след подписването им ги изхвърляха в най-близкото кошче за боклук. Затова сега е необходимо нещо ново като модел за сплашване в „изборната технология“ на МВР, която съдията Дечев да приложи в полза на политическите му родители от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ППДБ), които след педофилско-сектантската сага „Петрохан“ летят надолу по електоралната пързалка. И, вероятно, ще спрат около онези 6%, за които Кирил Петков призна в „онзи запис“, че са традиционните им избиратели. Новото и полузаконно професионално ръководство на МВР в лицето на полуглавния секретар Георги Кандев, както и зам.-министрите Иван Анчев, (доскорошен съпартиец на Цветан Цветанов), Калоян Милтенов (приближен на Бойко Рашков) и Калоян Калоянов (любимец на Гюровата шефка на кабинета Румяна Бъчварова) пък са натоварени да обгрижват електоралните интереси на формацията на гражданина Румен Радев и олигарсите около него като братя Бобокови и Гриша Ганчев, както и на ключовите кадровици на експрезидента – Николай Копринков и Пламен Узунов. Относно изборите досега Дечев и екипът му се ограничават с общите фрази, с които мотивираха блицкрига в МВР.
„Основната задача на правителството е да се проведат честни, прозрачни и законосъобразни избори и да не се допусне второ касиране на вота от Конституционния съд“, повтаря от няколко дни Дечев. Със същите кухи фрази той уволнява и областните директори на МВР. Но когато Дечев, заместниците му и Кандев разговарят с новите политназначенци на ППДБ и на Румен Радев по областните дирекции, вече се дават и конкретни указания, съобщиха за breaking.bg източници от МВР.
Според тях освен Рашковите протоколи конкретните указания на Дечев и компания включват масови бързи производства и обиски по неотложност като нова форма на „технологията на МВР“ за изборен терор. И всичко това да бъде маскирано с мантрата за провеждане на „честни и прозрачни избори“. Узаконяването на тези безчинства ще бъде прехвърлено на съответните прокуратури и съдилища в различните области на страната. А това ще доведе до нови атаки срещу прокуратурата от страна на ППДБ, защото вероятността да бъдат събрани годни доказателства от полицията по бързите производства и след обиските по неотложност не е много голяма.
Престъпленията срещу изборните права на гражданите или т. нар. „купуване на гласове“ са сред най-трудните за доказване. Полицаите трябва внимателно да проверяват всички постъпили сигнали, да събират годни доказателства по тях и едва след разкриването на престъпленията да внасят материалите в прокуратурата. Бързите производства за купуване на гласове са ускорени наказателни производства по чл. 167–169г от Наказателния кодекс, прилагани когато деянието е ясно установимо,доказателствата са налични „на една ръка разстояние“ и има спешен обществен интерес. В противен случай рискуват да се превърнат в изборен терор и самоуправство от страна на МВР, особено ако са без санкцията на прокуратурата. Защото разследването се води от МВР, но под надзора на прокуратурата. Обиските по неотложност са претърсвания и изземвания без предварително съдебно разрешение, а съдът го одобрява постфактум.
Ако не го одобри, то доказателствата „изгарят“ процесуално. На хартия, обиските по неотложност са законна и необходима форма на работа по спешност. Но на практика, често пъти са на ръба между ефективно правосъдие и показни акции „за камерите“. Или, както обичат да казват юристите: не всяка неотложност е неотложна, но всяка изборна кампания е спешна. Особено, когато партията или коалицията е в силно низходящ електорален тренд като ППДБ след аферата „Петрохан“. Подобни практики – бързи производства за купуване на гласове и обиски по неотложност, в държави с тежка изборна корупция като Филипините и страни от Латинска Америка, обвиненията често се възприемат като инструмент за политически натиск, а не като безпристрастно правосъдие. Това води до обвинения в инструментализация на правосъдието по време на избори. Така, след като ППДБ правиха „ала-бала“ с президента Радев на изборите чрез венецуелските „мадуровки“, сега са на път да въведат друга „водеща“ латиноамериканска технология за фалшификация и натиск на вота. Като служебен министър Дечев формално разполага с правомощия да извършва кадрови промени в МВР. Проблемът обаче не е в самото правомощие, а в контекста, темпото и мащаба на действията. Смяната – тайно и на тъмно – на над 2/3 от областните директори в рамките на 48 часа представлява не рутинна управленска мярка, а оперативно прочистване на командния състав непосредствено преди изборите. В европейски държави с утвърдена изборна администрация като Германия, или Нидерландия, например, подобна акция би довела до незабавен парламентарен контрол. А подобна концентрация на кадрова власт в изборен период се разглежда като сериозен риск за административната и политическата неутралност на силовите структури. Практиката, наложена в периода на управление на Бойко Рашков, се основаваше на масово издаване на т.нар. „предупредителни протоколи“. Формално те бяха законови, но нямаха санкционна последица, не пораждаха правни задължения и нямаха доказателствена стойност в наказателния процес.
Първоначалният им ефект беше чисто сплашващ и краткотраен. След като адресатите осъзнаха, че протоколите не водят до нищо, практиката се обезсмисли – отказ от подписване или пълно игнориране. Така инструментът се самокомпрометира и престана да функционира дори като форма на психологически натиск. Новият модел „Дечев“ представлява качествено по-груба ескалация на изборния терор. По законовия замисъл бързите производства са изключение. При масово и превантивно прилагане обаче те се превръщат от процесуален инструмент във форма на административна репресия с наказателноправна фасада, чиято цел не е осъдителен резултат, а създаване на страх и дезорганизация в местните общности. Обиските по неотложност са най-рисковият елемент от „технологията“ на Дечев. При системно използване в изборен период те често не получават последващо съдебно одобрение, водят до процесуално „изгаряне“ на доказателствата и приключват без обвинителен акт.
Резултатът е много шум, малко дела и нула присъди, но с реален сплашващ ефект върху политически активните лица. Когато полицията внася непълни, слабо обезпечени и процесуално уязвими материали, логичният резултат е откази, прекратени производства и съдебни санкции срещу действията на МВР. Това пък отваря пътя за вторичен политически натиск от ППДБ – вече не върху заподозрените, а върху прокуратурата, която ще бъде обвинявана публично в „саботаж“ и „чадър“.
Така институционалният конфликт ще се превърне в основна част от предизборната стратегия на ППДБ. В дните до изборите на 19 април предстои да видим прехода от проваления стар модел „Бойко Рашков“ към по-груб и рисков нов или еволюция от кухите предупредителни протоколи към наказателнопроцесуални действия с нисък праг, висок медиен ефект и минимална правна устойчивост.
Моделът „Дечев“ определено няма да бъде борба с купуването на гласове, а превръщането ѝ в предизборен инструмент за натиск. МВР ще произвежда акции и страх, съдът ще отсява и отхвърля, а прокуратурата ще обира политическите критики на Емил Дечев и на ППДБ. В същото време реалният правен резултат ще остане нищожен. И както гласи неписаното правило в наказателното право: когато има много акции и малко присъди, целта не е правосъдие, а пропагандният ефект в нечия полза. В конкретния случай бенефициентът е ясен – смазаната от аферата „Петрохан“ коалиция ППДБ.
Източник: breaking.bg
Kliuki.bg