
Дискусия с доц. Димитър Христов и Емануил Христов за паметта и историята
Днес България не просто отбелязва дата. Връщаме се към въпроса кои сме и дали още помним. Защото ако свободата идва през 1878 , това съвсем не е само началото.
Историята показа, че това е и началото на нови зависимости, нови разломи, нови илюзии.
Свободата никога не идва сама. Тя идва с паметта и с отговорността към нея. Днес България отново е разделена – не от империи, а от думи.
Още по темата
Историята се превръща в инструмент. Паметта – в лозунг. Миналото – в оръжие. Политиката все по-често не стъпва върху уроците на историята, а се опитва да я пренапише, да я огъне, и да я присвои.
В общество, в което доверието е крехко, а институциите – разколебани, 3 март звучи различно. Като въпрос, като предупреждение и дори като изпит.
Свободата не е само факт от миналото. Тя е ежедневен избор. И ако забравим това, датите ще останат. Но смисълът ще си отиде.
Още по темата
И ако днес развяваме знамена, публикуваме цитати, говорим за саможертва и национално достойнство, то утре отново ще се върнем към дребните битки, към недоверието и цинизма.
Свободата не е церемония. Тя не е венец пред паметник и не е тържествена реч. Тя е състояние на духа. И ако я сведем до календарна дата, рискуваме да я превърнем в празен ритуал.
148 години от Освобождението – между историческите факти и политическия спор. Защо темата за свободата е все по-актуална днес?
Дебат по темата в студиото на „Директно“ с доц. Димитър Христов от Института за исторически изследвания при БАН и учителя по история Емануил Христов.
Тагове:
Източник: Bgonair.bg