Българските пробиотици: Киселото мляко и ферментиралите храни пазят здравето ни

По 10-20 грама сланина на ден спомагат липидния метаболизъм, каза проф. Светла Данова

В България имаме много естествени пробиотици – кисело мляко, кисело зеле. Някои дори смятат сланината за пробиотик.

„Пробиотик означава от гръцки про –  „за“ и биос – „живот“. Тоест – нещо за живота. Това са живи, полезни микроорганизми, които, когато приемаме в нужната доза, оказват положителни ефекти за здравето. Още Хипократ ни е подсказал тази идея. Той казва „здравето свързва здравето с храносмилането“. Сякаш ни подсказва, че човешкият организъм трябва да има баланс и той е чрез здравето“, разказа проф. Светла Данова от Института по микробиология към БАН в неделното издание на „България сутрин“.

Ползите от киселото мляко

По думите ѝ киселото мляко намалява гнилостните процеси и способства здравето.

„Стамен Григоров подарява на света лактобацилус булгарикус. Това е българската бактерия, единственият микроорганизъм, който прославя страната ни по целия свят. Цяла плеяда млечнокисели бактерии от мига на раждане организмът ги приема като приятели и гарантират баланс на червата“, допълни проф. Данова за Bulgaria ON AIR.

Как пробиотиците влияят на организма

Има няколко направления, в които могат да ни помагат.

„Държат в подчинение лошите бактерии, произвеждат постбиотици, които директно убиват лошите бактерии. Над 200 медицински проблема могат да се свържат с нарушаване на представителството на пробиотичните бактерии“, обясни гостът.

Сланината не е пробиотичен продукт, а функционален такъв, посочи проф. Данова.

„По 10-20 грама сланина на ден спомагат липидния метаболизъм. Ако е прекомерно употребявана, лошият холестерол може да се увеличи. Една лъжица кисело мляко няма да е излишна, но неговите братовчеди могат да останат в червото и да се грижат постоянно за нас“, изтъкна тя.