Убиецът на Милен Цветков – Кристиан Николов, излиза от затвора догодина, установи „България Днес“.
Шест години след смъртта на популярния журналист, станал флагман на свободното слово – Милен Цветков, мъжът, който го блъсна с автомобила си и го уби, още е зад решетките.
Кристиан Николов съжалява, че е причинил трагедията на семейството Снимка: „24 часа“
Въпреки че присъдата му беше потвърдена окончателно на 21 юли 2023 г., има няколко фактора, които повлияха на реалния престой на Николов в килията. Върховният касационен съд го осъди на 9 години затвор. Приспадна се времето, прекарано в следствения арест и под домашен арест (от април 2020 г. до юли 2023 г.). Кристиан започна да изтърпява ефективното си наказание в затвора през юли 2023 г. Според правни анализи от момента на влизането му в пандиза му остава да излезе само година, тъй като има добро поведение. Мъжът има и забрана да управлява автомобил за срок от 10 години.
Милен обожаваше дъщеря си Калина Снимка: фейсбук
Според Наказателния кодекс приспадането на ареста се изчислява по следния начин: времето в следствения арест (около 1 година и половина) се зачита „ден за ден“. Времето под домашен арест (от септември 2021 г. до юли 2023 г.) се зачита „два дни за един“. Това означава, че към момента на влизане в затвора през юли 2023 г., Кристиан вече е бил „излежал“ близо 2,5-3 години от деветте. А според Закона за изпълнение на наказанията два работни дни се зачитат за три дни лишаване от свобода. Към днешна дата Николов може да поиска условно предсрочно освобождаване от съда, след като излежи фактически поне половината от наложеното наказание (4,5 години общо, включително приспаднатите периоди), но засега това не е направено.
Голямата му любов е Дана, майката на дъщеря му Калина Снимка: фейсбук
„Шест години след смъртта на Милен той ни липсва още повече. Беше провокатор, в постоянен стремеж да задава въпроси и да окуражава тези около него да поставят под въпрос всеки факт. Всеки, който го познаваше, би го нарекъл приятел, може би защото имаше много силно присъствие в момента, стигаше до сантиментална интимност скорострелно. Много хора ценяха неговия хумор и ирония, шегите му бяха на място и поднесени по правилния начин. Адаптивен, с невероятен интерес към хората, за него човекът беше в центъра на неговия фокус, интерес, работа, хоби“, споделя първата му голяма любов и майка на дъщеря му Калина – Дана Начева. Почернената жена още не може да преживее кончината на мъжа си.
„Когато се запознахме, беше с потенциал, с невероятна енергия и решителност, смелост, стремеж. Беше различен символ за всеки един – може би затова периодът на скръб беше толкова труден, всеки трябваше да намери различен начин да приеме реалността без него. Докато приемеш, че ти липсват и добрите, и лошите аспекти, и тази липса ще бъде част от теб завинаги. Не става по-лесно нито за децата му, нито за приятелите и близките му“, казва Дана, която не го забрави и на 19 април, когато се случи фаталната катастрофа и смъртта на Цветков.
Не само Дана, но и дъщерята на Милен, Калина, е категорична, че той има огромен принос към българската журналистика.
„Милен създаде и подкрепи много талантливи млади хора безпрекословно. Разпознавам влиянието му и при децата му“, казва още Дана. Цветков има и син от втората си жена – Ивета. Момчето се казва Боян. „Нямаше една лесна минута през последните години за нас, не е лесно да се опишат борбите и терзанията“, казва още Начева. Тя от години живее в Холандия, където е и дъщеря им Калина, която от години работи и сама си изкарва прехраната.
Милен Цветков си отиде на 19 април 2020 г.
„Проявих сериозен интерес към камерите. Като малка не ми е говорил много за работата си. Когато се прибирах, прекарвахме време само ние тримата с Боян. Осъзнах какъв е баща ми, когато бях тийнейджър. Тогава разбрах, че той няма да обърне гръб към когото и да било. Каквото и да правехме, той говореше с всеки. Аз мисля, че е символ на свободата. Много неща ни даде с Боян. Но най-важното е, че като се прибираше от работа не беше Милен журналистът, а любимият татко“, казва Калина за татко си.
„Милен много ни липсва на всички. Остави на децата си финансови пасиви, а на всички нас огромно духовно наследство. Предадоха го, съдеха го журналисти, използваха го и след смъртта му, за съжаление. Полусирак, израснал без майка, той по-често нямаше работа. Но аз си го обичах. Иска ми се да завърша за Милен с любимо мое стихче на Жак Превер: „Мое храбро хлапенце, мой мил момчурляк, дали ще доплуваш до отсрещния бряг? Пред тебе са само небе и вода, и крясък на птици: Свобода! Свобода!“, казва адвокатът на Калина и майка й Дана – Надежда Ковачева.