След като е оневинен за част от рекетьорска банда
Иван Стойчев бил национален жокей, бъзикали го, че бай Ставри го чака в Южното крило на панделата
Оправдан като част от рекетьорска група на плевенския кримигерой Камен Балбузанов-Куката прибира 15 хилядарки! Темида оневинява Иван Стойчев, тъй като не намира никакви доказателства срещу него. Той завежда иск срещу прокуратурата за 70 хил. лв., но му присъждат само 15 бона. Това става ясно от решение на Софийския градски съд, научи „България Днес“.
През октомври 2016 г. в закритата вече спецпрокуратура е образувано разследване срещу организирана престъпна група за рекет. През юли 2017 г. се пристъпва към арести. Стойчев е сред задържаните, като криминалистите тарашат апартамента му, претърсват нает от него банков сейф и изземват съдържанието му. Поискано е и разкриване на банкова тайна за сметките му в различни банки.
След 1-2 денонощия в ареста съдът решава да пусне Стойчев на свобода срещу гаранция от 5 хил. лв. Издадена му е забрана за напускане на страната. През август са му повдигнати нови обвинения, а в края на годината прокуратурата внася обвинителния акт в съда.
Според прокуратурата групата е изнудвала и заплашвала бизнесмени, за да ползват охранителните услуги на Балбузанов. Освен плевенския бос на подсъдимата скамейка бяха изправени още прокурорът Димитър Захариев, Ивайло Бировски, Валентин Георгиев, Илиян Михайлов, Мирослав Минков, Петьо Христов и Иван Стойчев.
Стойчев е оправдан на три инстанции. Той изчислява, че наказателната репресия спрямо него е продължила 6 години, 11 месеца и 7 дни.
По време на наказателно производство е живял в неизвестност дали няма да бъде осъден за умишлени тежки престъпления, които не е извършил. Това се отразило върху личния и социалния му живот. Изпитал стрес и унижение, станал по-мрачен, тревожен и отчужден от близките си.
Подобни публикации
Накърнило се доброто му име в обществото. Стойчев бил жокей от националния отбор и член на Управителния съвет на Българската федерация по конен спорт. Освен това членувал в Управителния съвет на Браншовата камара на индустриалните хлебопроизовдители и сладкари.
Повдигнатите обвинения уронили престижа му в тези сдружения и затруднили отношенията му. Стойчев бил част и от ловно-рибарското дружество в Троян и често организирал ловни излети в страната и чужбина. Заради забраната да напуска страната това не можело да продължава. Ограничението провалило и развитието му като спортист от националния отбор и не му дало да участва на каквито и да е европейски и световни първенства.
Стойчев също така притежавал ловно и лично оръжие. След погването му като обвиняем той загубил правото да разполага с оръжие.
Темида му присъжда още близо 20 бона за адвокатски хонорар. В съдебната зала самият юрист, който го е защитавал, разказва за отражението на делото върху клиента му. Двамата били близки приятели. Стойчев го познава като жизнен и весел, душата на компанията.
След ареста познатите им си мислели, че е станала грешка, но понеже делото се проточило, започнали да му подхвърлят: „Ти още ли си на свобода“ и „Тебе кога ще те приберат, бай Ставри те чака в Южното крило“.
До делото Стойчев живеел с жена, но тя решила, че може да има нещо сериозно в обвиненията и се разделили. Подсъдимият напуснал столицата и се усамотил в Балкана, защото всеки го гледал „под око“ и го мислил за закоравял престъпник. Свързването му с кримигероя от Плевен още повече влошавало душевния му комфорт.
Стойчев планирал да отглежда породисти коне, имал и потенциални клиенти от арабския свят, но те отказали да контактуват с „криминален тип“.
Магистратите се съгласяват, че обвинението е рефлектирало върху личния и социалния живот на оправдания и определят размера на обезщетението му. Решението не е окончателно и може да се обжалва.