Те са нагли, безнаказани и убиват хора. Със системни нарушения зад гърба си. Стари познайници на полицията. Следват особен модел на поведение. Имат многократни глоби и актове, постоянно превишават скоростта, показно пренебрегват санкциите.
Чувстват се недосегаеми. Правилата важат само за другите, но не и за тях. Затова ускоряват до 200 км/час. Заради силното усещане. Адреналинът. Обикновено са леко надрусани или са част от криминалните среди. Участват в гонки. Реагират агресивно на други шофьори. Демонстрират висок социален статус. Опитват се да впечатляват с мощни коли, силна музика и мръсна газ. Но накрая завършват врязани в някой автобус на градския транспорт или в друга кола.
Всяка нова зверска катастрофа, причинила смъртта на невинни, напомня, че проблемът с шофьорите убийци в България е огромен. И нито мерките, нито по-високите глоби дават някакъв резултат и успяват да ги спрат.
На 5 май заради гонката между братята от ромски произход Васил и Траян Филипови загинаха четирима души. Още 17 бяха ранени, след като колата на Васил се вряза в автобус на градския транспорт на „Челопешко шосе“.
Оказа се, че двамата братя са стари познайници на полицията, защото са криминално проявени. Имат дълга история от предишни нарушения на пътя. Заможни са, демонстрират богатства и чувство за безнаказаност. Редовно тормозели местните в Челопечене с бързото си шофиране и силната музика в колите. Майките с колички често пускали сигнали в полицията срещу тях, но нищо не се случвало.
Само че всеки, който слуша тази история, ще си помисли, че получава дежавю. През август миналата година младежът от ромски произход Виктор Илиев, който стана известен като летящия Виктор, също се вряза в автобус на градския транспорт в София със 199 км/час. Остави на място лекаря сириец Иса Али. И записа зловещата си каскада като най-тежката катастрофа в България за 2025 г. Беше взел книжка само 14 дни преди фаталния сблъсък, до който бе успял да натрупа 6 глоби и още 8 отпреди да има книжка.
И ако се върнем няколко години назад, за жалост, ще открием, че на този профил отговаря и убиецът на футболния треньор Ферарио Спасов – Начо Пантелеев – заможният ром, който демонстрираше самочувствие и висок стандарт на живот. Или Георги Семерджиев, който помете две жени в София, или Кристиан Николов, който уби Милен Цветков.
„Тъй като човек е консистентен в почти всички свои действия, постъпки и активности, начинът на шофиране, отношението към пътните правила и другите участници в движението по пътищата отразяват същностните черти на личността на всеки водач на МПС – обяснява пред „24 часа – 168 истории“ криминалният психолог доц. д-р Неделчо Стойчев. – По действията и постъпките на човека можем да съдим за неговите личностни качества, стил на общуване и всякакви други характеристики, които очертават неговата индивидуалност.
Поведението на шофьорите убийци очевидно е процес, който започва с ранно отхвърляне и противопоставяне на обичайните правила от ежедневието, неспазване на законите, ангажиране с различни криминални дейности, приобщаване към престъпни групи и като цяло формиране на устойчиво предпочитание за живот на ръба на закона, на ръба на оцеляването, на ръба на морала, на ръба на социалната търпимост. Така начинът, по който шофират, се превръща в емблема на тяхното разбиране за живота като социален хаос, в който оцелява и побеждава по-богатият, по-силният, по-нахалният, по-арогантният, по- агресивният. Живот, в който те определят правилата, а другите трябва да се съобразяват с тях.“
Според него скъпите марки автомобили, арогантното поведение на пътя, показното незачитане на никого и нищо са ясни индикатори за примитивното емоционално и интелектуално функциониране на този тип шофьори.
Подобни публикации
„Те имат сериозни дефицити в самоконтрола и разбирането на елементарни причинно-следствени връзки – допълва доц. Стойчев. – Това ги прави първични в желанията, импулсивни и подчертано егоцентрични. Действията и постъпките им в повечето случаи са мотивирани от стремеж за задоволяване на екзистенциалните им нужди. Обикновено такива хора изглеждат крайно опасни и непредсказуеми за околните, тъй като са изцяло фиксирани върху задоволяване на собствените си намерения и капризи. В този контекст на разсъждения много от тях се отличават с нарцистични и антисоциални тенденции в личностното си функциониране. На практика това означава, че на пътя не се съобразяват с никого и нищо и смятат, че всичко, което пожелаят, им е позволено и трябва веднага да им бъде осигурено.
Опасното шофиране става част от индивидуалния им поведенчески репертоар. Другите, които не карат като тях, определят като „страхливи некадърници“ и често ги атакуват агресивно на пътя с автомобилите си. Така показват надмощие и по един неадекватен начин задоволяват потребността си от власт и доминация. За тях автомобилът се превръща в средство за демонстрация на лично превъзходство и място, което гарантира анонимност и същевременно премахва социалните задръжки.“
В колата те се чувстват недосегаеми и защитени в преследване на усещането за всемогъщество на пътя и като цяло в живота.
„Това фалшиво преживяване на лична грандиозност кореспондира с притъпяване на емоционалната им чувствителност не само на пътя, но и в ежедневното им общуване – категоричен е криминалният психолог. – Те не разбират собствените си чувства или тези на другите, неспособни са за емпатия и съчувствие. Обикновено считат тези преживявания за слабост, която не се толерира в мачовския свят, към който считат, че принадлежат. Затова освен опасното шофиране тяхното поведение на пътя е изпъстрено с демонстративно незачитане на правата и достойнството на другите участници в движението. Те карат рисково не защото имат нисък самоконтрол, а защото смятат, че това им се полага. Както е известно в психологията, нагласата „полага ми се“ е най-ясният знак за психопатна структура на личността.“
Изграждането на чувство за безнаказаност, също има силно мотивиращо значение за опасното шофиране.
„То се формира, когато липсва устойчива система от незабавни и строги наказания за пътното хулиганство – коментира доц. Стойчев. – Поведенческата психология ясно е посочила, че човешкото поведение може да се регулира успешно чрез създаване у хората на очаквани последици за приемливо и неприемливо поведение. Това става като, има строга и последователна система от награди и наказания за действия и постъпки, които обществото одобрява и не одобрява.
Липсата на очакване за наказание, когато си постъпил лошо, и то при поредици от негативни постъпки, естествено формира чувство за безнаказаност. За съжаление, липсата на такава система може да се види в почти всички сфери и системи на социални отношения.“
Тоест за да станат тези хора недосегаеми и толкова нагли, те очевидно са открили начин как да го правят против правилата.
„Намерили са вратичка в законодателството, която първо им позволява да разполагат с толкова много пари, защото очевидно това не са хора, които плащат данъци – посочва пред „24 часа – 168 истории“ пътният експерт Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики. – Визирам братята Филипови, които причиниха катастрофата на „Челопешко шосе“. На второ място никой по никакъв начин не ги е потърсил и не е проверил как те са придобили автомобил на толкова висока стойност. И как са получили книжките си. Откъде? Сега се започна трескава проверка, но след като вече се е случило лошото. Но това вече става веднъж, два пъти, 10 пъти. Ще стане отново. Те са с досъдебни производства, познайници на органите. Започвам вече да се шегувам, че полицията е служба за запознанства. В обществото съвсем справедливо стои усещането, че тези хора са покровителствани по някакъв начин. Имаше смешни неща от сорта, че районния кмет се е молил да не бъдат изграждани легнали полицаи в района, дори не са изрязани храстите около пътните платна.
Но проблемът не е само в тези хора. Той е комплексен. Ние сме създали едно уродливо общество, в което тези престъпници газят върху обикновените граждани, които живеят в страх и трябва да се съобразяват с такива бабаити. На тях всичко им е позволено. Те знаят как да шиканират системата и да се отърват от правосъдието. Те са господарите на пътя. На тях никой и нищо не може да им каже. Законът не важи. Това е широко отворена врата в полето. Сега говорим за хора от малцинствените групи, които през последните 40 години ние ги научихме, че имат повече права. А трябваше да им покажем, че преди това имат задължения. Как да обясним сега на обикновените хора къде са техните права и защо не се зачитат. Този диалог ще се изостри много в следващите месеци. И това не го казвам като пътен специалист, а като човек и майка на две деца. И проблемът е, че ходят със самочувствие, все едно са нещо повече от останалите.
Докато ние не се намесим адекватно като общество и като държава и не спрем този процес, няма нищо да се оправи. Крайно време е да спрем с тази криворазбрана толерантност.“
Със сигурност има нужди от мерки, които трябва да бъдат системни и последователни, защото, ако тези фактори липсват, обричат най-добрите правила и закони на неефективност. „Очевидно е, че не големината на глобите, а тяхното незабавно прилагане, както и ежедневната и денонощна регулация и контрол върху поведението на водачите на МПС биха допринесли за овладяване на пътното хулиганство – посочва доц. Стойчев. – Вероятно Фройд е прав като казва, че ние сме агресивни по природа и само наложените отвън правила и норми правят съществуването на обществата донякъде безпроблемно.“
Но ако Фройд е прав то също толкова вярно е, че цивилизацията започва там, където обществото поставя граници. Проблемът с шофьорите убийци не е само в техния характер. Той е в системата, която години наред им показва, че могат да нарушават правилата без последствия. В институциите, които са си затваряли очите. В страха и примирението на околните. В усещането, че за едни законът е задължение, а за други не съществува.
И докато говорим за поредния убиец на пътя едва след като е отнел човешки живот, ще продължаваме да броим жертвите. И престъпниците…