10 часа лежах неподвижна в планината, чудо е, че оцелях
Изпаднах в шок, когато бившият ми приятел ме нападна
Докато бях ранена, чувах вой на вълци, а мъглата я усещах в костите си
– Жанета, трудно се говори за преживяно насилие, но разкажи как се превърна в жертва на тормоз?
– Бях във връзка може би година и малко, в която нямаше никакви признаци от отсрещния човек за подобно поведение. Не съм виждала скрити намеци за това нещо, за това, че той притежава толкова силна агресия. Всъщност тя се отключи много рязко. Сега знам, че хората са така устроени, че най-вероятно търсят някаква причина, която да е провокирала подобно деяние. Само че аз искрено споделям, че не съм дала повод за това нещо. Явно самият човек си има някакви негови лични проблеми, психологически травми и скрита агресия, защото буквално от нищото той ескалира. Нали знаете как понякога хората си създават някакви филми в главата. И когато си малко по-популярен, общителен и общуваш с много хора, съответно другият човек е възможно да изпита някакъв дефицит, може би на внимание. Макар че аз, когато съм във връзка, цялото ми внимание е насочено към този човек. Тоест аз съм напълно отдадена и на 100% във връзката.
– Кога започна ужасът?
– В един хубав ден получих обаждане от него. Ние живеехме заедно по това време. Той ми казва: „Няма да ходиш никъде без мен. Ти си ми жена. Навсякъде ще бъда плътно до теб“. При което аз му казах, че нещата не може да продължават по този начин. Все пак всеки човек има нужда от някакво лично пространство и ако съм решила да изляза да изпия едно кафе за половин час, не е задължително да бъде с мен. Това не е нещо нетипично. Стана един кратък спор. Когато вече не бях милата и добра, а отстоявах собствените си граници и собствените си позиции, човекът страшно много агресира. Започна да крещи: „Идвам! Сега ще видиш! Сега ще ти кажа! Сега ще ти обясня!“. Прибра се и с отварянето на вратата започнаха побоят, агресията, насилието.
– Как те нападна?
– Започна да ме блъска. С влизането си през вратата толкова силно ме блъсна, че ме запрати през коридора чак в другата врата. Свлякох се на пода и започна да ме влачи буквално за косата по земята. Изпаднах в шок, защото когато не го очакваш, е много страшно. Не знаеш въобще как да реагираш. То идва като гръм от ясно небе.
– За пръв път ли ти беше посегнато?
– Да.
– Как реагира на нападението?
– Честно казано, през първите няколко минути бях в абсолютен шок, в абсолютен ступор и не можех да повярвам какво се случва. Не протичаше абсолютно никаква мисъл в главата ми. След цялата тази драма – блъскане, дърпане за косата, стискане за гърлото – започнах да треперя и да плача и да питам защо, какво се случва. При което ми казва: „Стига си драматизирала, просто леко съм те ошамарил, нищо ти няма“. Опитваше се да ме убеди, че нищо не се е случило, докато аз лежа на пода и не мога да взема решение. Моля го да напусне, да ме остави, при което той още повече започва да буйства, да блъска, да обръща мебели, да ми крещи отново: „Ти си ми жена! Ще слушаш само мен! Ще бъдеш само с мен! Никъде няма да ходиш сама!“
– Колко време продължи всичко?
– Цялата ситуация продължи може би около час. Около час, в който той не спираше да крещи и да агресира спрямо мен. В някакъв момент, понеже се чувстваш страшно унижен и не знаеш как да реагираш, как да се защитиш, си казах: „Не мога да допусна до такава степен да ме унижава“. Събрах сили, изправих се. Колкото и да ме болеше абсолютно всичко, станах и буквално го избутах през вратата, изгоних го, макар че беше трудно, защото все пак е здрав, як мъж.
– Какви бяха последствията?
– Множество натъртвания. Беше ми оскубал кичур от косата. Болеше ме, но май повече ме болеше душата, защото това е най-близкият ти човек в този момент. Човек, когото обичаш. Човек, който би трябвало да ти носи точно обратното – спокойствие, добри усещания. В моите очи този човек е най-слабият мъж, когото съм познавала и срещала. Мъжете, с които съм имала отношения преди това през живота си, са били много стойностни хора, много добри, изключително грижовни и мили. Когато се сблъскаш с подобно нещо, си казваш: „Боже, има и друга страна“. Чуваш за тези неща, но не можеш да си представиш, че ще ти се случат на теб. Ние имахме и възрастова разлика. Той беше по-млад от мен с четири години и постоянно се опитваше да покаже, че е достатъчно зрял. Само че с тази постъпка определено не доказа това.
– Защо се съгласи да разкажеш тази история?
– Целта ми не е да се жалвам и хората да ме съжаляват, а да дам пример и да кажа, че още след първия път, в който човек се опита по такъв начин да те нарани и унижи, трябва да си тръгнеш на момента, независимо дали е мъж, или жена. Трябва да избереш себе си, защото съм сигурна, че това не се повтаря само веднъж. С течение на времето става тенденция и насилникът си остава насилник цял живот.
– Много жени, жертви на тормоз, казват, че са чували едни и същи обещания – че това няма да се повтори. Ти вярваш ли на тези думи?
– Нека хората разберат – стане ли веднъж, ще стане и втори, и трети път. Ще се превърне в начин на живот. Позволявайки това нещо да се повтори и допускайки отново такъв човек в живота си, си обречен! Най-често на години наред насилие или, не дай си Боже, на смърт. И пак искам да кажа, че не става въпрос само за мъже. Става въпрос и за жени.
– Какво би казала на жените, на които им се внушава вина, че сами са си виновни, че са удряни?
– Няма човешко същество на тази земя, което заслужава подобно отношение, подобно унижение. Няма! Каквото и да се опитва да ви внуши насилникът, не му вярвайте! Изберете себе си, защото сте си най-важни и никой няма право по такъв начин да се гаври с душата и с тялото ви. Никой не си го заслужава. Никой не си го търси.
– Какво изпита след инцидента – срам или страх?
– Изпитвах и двете – и срам, и страх, и буквално паника. Нормално е човек в такъв момент да рухне психически и да се чувства неописуемо зле. Само който не го е преживял, няма как да го разбере. Чувството е просто отвратително. Този човек впоследствие се опитваше да се свърже с мен, да ми се извини, да ми обясни, че това повече никога няма да се случи, че много се срамува от себе си, че така е избухнал, че си го е позволил. Непрестанно извинения и уверения, че няма да се повтори. Само че когато действията говорят едно, думите нямат абсолютно никакво значение.
– След всичко това позволи ли този човек отново да бъде част от живота ти?
– Не позволих по никакъв начин този човек да бъде отново в живота ми под каквато и да било форма. Изтрих го, забравих го. Дори след всичко, което преживях, след всички тези травми, съм забравила дори как изглежда. И не искам никога повече животът да ни свързва. Независимо дали живеем в един и същ град, няма как да допусна отново да се срещнем.
– Ти изглеждаш крехък човек, но всъщност има сила в теб.
– Не позволявайте никой да ви отнеме тази сила. Мъж, жена, познат, непознат – просто не позволявайте.
– Изпитанията за теб не спират и наскоро преживяваш друг тежък момент – катастрофа. Какво се случи?
– Както повечето неща, и това беше абсолютно неочаквано. На 14 юни с мой близък приятел, който има дългогодишен опит в офроуда и почти всяка събота и неделя прекарва в планината, излязохме на разходка с джип. Отидохме до връх Ком, защото никога преди това не бяхме ходили в този район. Много искахме да го видим. Тръгнахме по обяд, заредени с много добро настроение. Изкачихме върха, полюбувахме се на гледката. Всичко беше прекрасно. Изкарахме наистина хубаво време в планината. За съжаление, този път бяхме само двамата. По принцип винаги ходим с група офроудъри, с много джипове и много хора, но така се стекоха обстоятелствата. На връщане, докато се спускахме надолу, по някакъв начин – и до днес не можем да разберем как – джипът започна да се преобръща по един стръмен склон, около 70 метра надолу. Предница, капак, задница… така се въртяхме многократно. Моите спомени са само от въртенето и летенето вътре в автомобила.
Слава Богу, в тази ситуация и двамата бяхме без колани. Аз по принцип винаги си слагам колана, но истината е, че ако бяхме с колани, нямаше да сме живи. Ако бяхме останали вътре, щяхме да бъдем буквално пресовани. По някакъв начин сме изхвърчали от колата, докато се е преобръщала. Нямам никаква представа как, защото губим съзнание.
– Откога са първите ти спомени след инцидента?
– И двамата сме с комоцио. В един момент той се свестява. Бил е по-надолу от мен и започва на лакти да се катери, за да ме свести. Той е със счупен глезен и изобщо не може да движи крака си. По негов разказ дълго време не е успявал да ме свести. В един момент си е представил най-лошото – че съм починала. Когато се свестих, всичко ми беше като на филм. Навсякъде имаше разпилени предмети. Нямахме абсолютно нищо. Бяхме ранени. Аз лежах и не можех да помръдна, защото абсолютно всичко ме болеше. Той успя да намери моя телефон и започнахме да звъним на 112 и на наши близки и приятели, които помолихме да тръгнат да ни търсят. Но връзката беше много трудна. Нямаше обхват. Свързваме се, връзката прекъсва… Тръгват да ни търсят доброволци, пожарна, полиция и лекари. Издирването продължи десет часа.
Джипът е смлян при зловещия инцидент
– Десет часа ранени в планината?
– Да. Катастрофата се случи около 19 часа вечерта, а до 5 ч. сутринта не можеха да ни открият. Нямаше интернет, нямаше връзка. Пусна се една гъста мъгла. Повярвайте ми, тази мъгла я усещах сякаш през костите си. Беше много страшно. Чуваш само воя на вълците и чакаш някой да те открие. Това са много часове, в които просто нищо не се случва. Около 3-4 ч. сутринта видяхме в далечината фенери и започнахме да крещим с пълно гърло. Не можехме да се придвижим никъде. Само лежахме и се молехме автомобилът да не се запали. За съжаление светлините постепенно изчезнаха. Тогава още повече изгубихме надежда. Но към 5 ч. сутринта, слава Богу, тези хора ни откриха. Не знам как са успели. Сигурно са обходили цялата планина. Имаше доброволци – едни момчета от Годеч. Искам да им благодаря от сърце за търпението, за това, че цяла нощ не спряха да ни търсят. Благодаря и на лекаря, и на полицая, които бяха с тях. Те ми направиха жива носилка, за да могат да ме пренесат до джипа, защото линейка нямаше как да стигне до мястото.
– Какви бяха травмите ти след инцидента?
– Откараха ни в болницата в Монтана. Там ни оказаха първа помощ и ни направиха всички необходими изследвания. Аз се отървах с много леки травми. Лекарите непрекъснато ми повтаряха, че това е огромен късмет и истинско чудо, че изобщо сме оцелели. Бях със счупени ребра, спукана ключица, спукана раменна кост и множество натъртвания. Момчето, с което бяхме в автомобила, претърпя тежка операция на глезена. Той е доста по-зле от мен. Но в крайна сметка и двамата се отървахме с много по-малко травми, отколкото можеше да бъде. Това е направо чудо. Имам чувството, че някаква висша сила ни е пазила и ни е съхранила живи. Защото шансът да оцелееш след подобен инцидент е едно на не знам колко хиляди.
– Знам, че си вярващ човек. Сърдиш ли се на Господ, че ти изпраща такива изпитания, или си благодарна, че получаваш втори шанс?
– Не, не съм сърдита. По-скоро съм щастлива и се опитвам точно така да гледам на всичко. Вярвам, че ми е даден втори шанс за живот. Че Господ има план за мен и има още неща, които трябва да преживея. Затова ме спаси. Надявам се повечето от тях да са хубави. Няма как да очакваме всичко в живота да бъде хубаво, но се надявам тепърва да предстоят добри моменти. Човек никога не вярва, че точно на него ще му се случи подобно нещо. Постоянно слушаме за такива истории, но не можем да повярваме, че един ден ще бъдем на мястото на тези хора. Е, случва се.
– Ще правиш ли курбан на 14 юни всяка година?
– Да! Никога досега не съм правила курбан и не съм много запозната, но всички ми казват, че трябва и че трябва да празнувам тази дата като втори рожден ден.
Моделката ще прави курбан всяка година на 14 юни
– След подобно преживяване човек започва ли да гледа по различен начин на живота?
– Да. За много неща си даваш сметка след подобно преживяване. Осъзнаваш, че не сме безсмъртни.