Мария Грънчарова отпразнува с три партита 55-ия си рожден ден. Първо събра най-близките си на 24 юни, когато е личният й празник, ден по-късно почерпи част от приятелите си, а в края на седмицата поредицата от купони завърши в бар с другата част. Певицата винаги е обичала да празнува рождения си ден, защото това я кара да се чувства щастлива. Покрай празника Мария обяви, че се завръща на музикалната сцена, а първото й ново парче е озаглавено „Тик так“.
– Мария, не е прието дама да бъде питана за възраст, но тъй като вие не я криете, как се чувствате на 55?
– Чудесно! Аз самата не се чувствам на 55, за мен времето сякаш е спряло. Запазила съм детското в мен и усещането за вечната младост. Така че годините не са ми проблем. Само се моля да съм жива и здрава и всичко да е наред.
– Направихте си голям подарък за рождения ден – премиерата на новата ви песен „Тик так“ и представихте и клип към нея. Това е вашето завръщане на музикалната сцена, дано да не планирате пак да се оттеглите?
– Този път съм решила да не се оттеглям повече от сцената по никаква причина. Истината е, че за рождения ми ден трябваше да е готова и още една песен, за да ми е още по-сладко, но тя се забави. Продължавам обаче да работя и да записвам парчета. Ще направя кавъри и на хитове на баща ми Борислав Грънчаров. Вярвам, че той сега ме гледа отгоре и е много щастлив. Дано този път завръщането ми да е трайно.
– В клипа ви има провокация – участва мъж, който е гол до кръста. Обичате ли да предизвиквате публиката?
– Да, провокация има, но за мен е важно всичко да е естетско. Текстът на песента е свързан с любовта и е нормално във видеото да присъства мъж, който да изглежда секси. Все пак да не забравяме, че преди години аз бях може би първата българска певица, която снима няколко голи мъже в клип и всичките бяха топмодели и носители на титлата „Мистър България“. Така че това не ми е чуждо! Независимо на колко съм години, мъжете ми отиват винаги./Смее се/
– При сегашното ви завръщане на музикалната сцена докъде сте готова да стигнете с провокациите?
– Не мога да стигна прекалено далеч. Не ми го позволява нито натюрелът, нито моралът. Да, не крия, че съм била провокативна на по-млади години. Снимала съм се за билборд гола до кръста, прикривайки все пак с ръце гърдите си. Но повече няма какво да покажа от себе си, а и не е нужно. Сега ми се иска хората да харесват това, което правя като музика, емоционалност и присъствие. Провокациите оставям на по-младите. На тях им отиват.
– През 2014 година направихте опит за завръщане на музикалната сцена, но защо тогава не се получиха нещата. Къде сгрешихте?
– От 2014 до 2016 година записах четири парчета, но дългото ми отсъствие от музикалната сцена ми изигра лоша шега. Две поколения не ме познаваха, а младите, които влизат в Ютюб и гледат клипове, дори не бяха чували името ми. И точно, когато смятах, че съм направила хубави неща, започнаха здравословните проблеми с баща ми, който постъпи в болница и се бореше с най-страшната болест, а аз се грижех за него. По всякакъв начин се мъчехме да удължим живота му. Когато той почина пък, имах семейни драми, както и развод. Отдръпнах се отново от сцената, просто защото нямах силата да продължа.
– Баща ви се бори мъжки с рака до края си. Какви спомени пазите от последния ви разговор?
– Много силна връзка имах с баща ми и тя съществува и до днес. Непрекъснато го усещам като присъствие около мен. Няма ден, в който не го споменавам. Сънувам го непрекъснато и винаги, когато се появява, изглежда спокоен и се чувства добре. Преди да почине той ми даде заръката да издам албума му, който той толкова много искаше да направи с 20 негови песни. И преди да издъхне ми каза: “Обещай да го издадеш, защото това ще е първият ми албум на диск.“ На мен ми беше много тежко до момента, до който не го направих. Преминах през доста трудности и уреждания на авторски права на песните, но от миналата година албумът е факт.
– Кой беше най-трудният ви момент, докато той беше болен?
– Баща ми беше много силен човек. Дори в тежките си моменти той се показваше по телевизията и казваше на хората, че ще се оправи и всички трябва да вярват, че могат да се излекуват. Преживя три тежки операции и когато видя, че няма подобрение, в един момент болестта го затисна и той загуби вяра. Просто се предаде. Но не спря да се шегува със себе си. Дори, когато органите му отказваха, той се майтапеше да му сложа снимка с бански на некролога, за да е забавно за хората. Така до края си остана един весел човек.
– Какво си отиде от живота ви със смъртта на вашия баща?
– Отиде си част от мен. Той ми беше авторитетът, човекът, който ме е водил по музикалния ми път. Дори си пазя снимка от моето завръщане през 2014 година, когато той самият ме изведе на сцената за ръка, тъй като имах огромни притеснения след голямата пауза. И сега ми липсва тази ръка, която пак да ме изведе, където и да било.
– Казахте, че ще направите кавъри на песни на баща ви. Да очакваме ли да чуем от вас хит като „Елеонора“?
– Да, „Елеонора“ със сигурност е една от песните, която искам да запиша. Дори ще ви издам, че това няма да е просто кавър, а ще смеся моя глас с този на баща ми.
– Три години преди да открият рака на баща ви, майка ви също се бори с онкологично заболяване. За щастие тя сега е добре. Но как тя премине през това изпитание?
– Мама винаги е обръщала внимание на здравето си. Докато баща ми беше над нещата – той не искаше да ходи по лекари и да се преглежда. В същото време много се притесняваше за мама и може би тези тревоги ускориха развитието на неговата болест. На никого не пожелавам това, което ми се случи. В толкова кратък период от време и двамата ти родители да се борят с онкологични заболявания е нещо страшно. Само аз си знам какво ми е било. За щастие майка се оперира в Турция. Слава на Бога сега е добре. Животът продължава и аз нямам право да бъда слаба заради сина ми, заради самата мен и майка ми.
– Пак в този период се развеждате и то по драматичен начин с вашия съпруг. Нямате право да виждате сина си, тъй като детето е присъдено на бащата. Това как се преживява?
– Винаги съм била всеотдайна майка! Заради сина ми дори спрях моята кариера, бях постоянно до детето си. С мъжа ми живяхме 23 години заедно, но със седенето си вкъщи и с отглеждането на сина ми му дадох възможност той да не се прибира и да има друг живот. На мен в един момент ми дойде в повече и аз бях човекът, който пожела да приключим с този брак. Той пък от его не даваше на сина ми да се вижда с мен, тъй като детето остана при него.
– Защо съдът не присъди детето на вас – обикновено то остава с майката?
– За кой съд говорите? Съдът в България е добре платен и това го знаем всички. Аз дори бях осъдена да плащам издръжка! Бившият ми мъж плащаше на всички – и на вещи лица, и на адвокати, и на съдии…Аз нямаше как да се преборя, а и нямах финансовата възможност за това. Слава Богу, това положение продължи само година и половина, но за една майка, която никога не е се е разделяла с детето си, да не може да вижда сина си, беше жестоко изпитание. Сега, когато той вече е голям, добре знае колко любящ родител съм. Бившият ми съпруг също е наясно с това. Вече нещата са спокойни. Аз съм простила. Бившият ми мъж дали е простил – не ме интересува.
– Синът ви с какво се занимава?
– Той 18 години се състезаваше като тенисист, но спря със спорта. За кратко беше треньор по тенис. После завърши телекомуникации в Нов Български университет, а сега се занимава с нещо, което винаги е харесвал – търговия с коли. Беше на 2-3 годинки, когато знаеше всички марки автомобили.
– След развода намерихте ли мъжко рамо, на което да се опрете?
– И да, и не. Имаше човек, който много ме подкрепяше в моментите, когато ми беше тежко и винаги ще съм му благодарна за това. Може би без него нямаше да се справя и да премина малко по-леко през цялата тази ситуация. Но в един момент пътищата ни се разминаха. Текстът на новата ми песен „Тик так“ всъщност е написан за него. Сега нямам мъж до мен. Не мога да кажа, че не ми липсва, но съм си добре и сама. Любовта винаги е била около мен. Намирам я в приятелите ми и в семейството.
– С какво се занимавахте в годините, когато не правехте музика?
– Занимавах се с недвижими имоти. Този бизнес го наследих от баща ми, но се оказа, че не е моето. След това с приятелка отворихме магазин за дамска мода, само че не бях добър търговец. После се обучих да бъда треньор по пилатес и ми предложиха да започна в едно студио като пилатес реформър. И сега се занимавам с това. Хем поддържам собствената си форма, хем се грижа хората да изглеждат добре. Много съм щастлива, защото открих нови приятели и нова среда.
– Не се ли изненадват хора, като идват в студиото и ви видят като треньор?
– Постоянно се случва. Имам страхотна история. При мен дойде жена, която се казва Елеонора. Обясних й, че баща ми е единственият български певец, който е възпял това име. В този момент жената ме погледна, разплака се и сподели, че е кръстена на песента на татко. Доста си поплакахме двете. Беше много мило.
– Мислите ли, че кариерата ви щеше да се развие по-друг начин ако не си бяхте скъсали договора и не бяхте напуснали музикалната компания на Слави Трифонов БМК?
– Нямаше как да остана, защото със Слави се работи изключително трудно. Не случайно от музикалната компания избягаха Мария Илиева, Нина Николина, „Каризма“, Руслан Мъйнов. Слави искаше да промени начина ми на звучене, на музициране. Не можах да се измъкна и ме задължиха да запиша една песен – „Хайде да си лягаме“, с която не се гордея, тъй като е ниска летва за мен. За мое съжаление, тя пък взе, че се наложи и много хора ме свързват с нея. Това не ме радва изобщо. Слави искаше да продължа да правя компромиси, но аз не желаех. Последният ми диск с тази компания беше само с поппесни. Сама си го финансирах, даже вече бях бременна. Но когато Слави разбра, че чакам бебе и не желая да пея попфолк, имахме грандиозни разправии и скандали. Тогава скъсах договора и приключих.
Интервю за в. „Филтър“