За Доли Партън песните никога не са били просто музика. Те са начин да разказва живота си, да превръща преживяното в истории и понякога да лекува собствените си рани. Самата тя обичаше да казва, че писането на песни е нейната терапия. „Разбира се, във всичко, което пиша, има частица от мен.“
За Кралицата на кънтрито, която почина на 80-годишна възраст след кратка битка с рак, песните винаги са били преди всичко останало. Тя беше роден разказвач, човек с необикновения талант да открива поезия в най-обикновените неща от живота.
В „Jolene“, издадена през 1973 г., успява да улови онази незаличима тъга на разбитото сърце и несигурността, която те кара да се чувстваш безпомощен, когато любимият ти е изкушен от съперница, чиято красота е „несравнима“.
Всъщност толкова силно е въздействието на песента, че името Джолийн постепенно се превръща в своеобразен синоним на „другата жена“. Това е най-често изпълняваната и анализирана песен на Партън, а днес продължава да бъде изучавана и заради ролята си във формирането на феминисткия дискурс. И почти по същото време, когато създава „Jolene“, Доли написва и друга монументална песен – една от най-големите си творби, която по-късно ще се превърне и в една от най-продаваните песни на всички времена.
Елегантна песен за раздяла, в която се преплитат признанието за една вечна връзка и болезненото осъзнаване, че краят е неизбежен, за мнозина тя е най-съвършената любовна песен. Но „I Will Always Love You“ всъщност не е била прощална песен към партньор. Тя е била посветена на тогавашния ментор и мениджър на Партън – Портър Уагонър. Кънтри звездата издава песента сама през 1974 г., но нежните й думи достигат съвсем други висоти благодарение на могъщата балада на Уитни Хюстън, записана за саундтрака на „Бодигард“, с който Хюстън прави своя голям дебют на големия екран през 1992 г.
Ако не беше бизнес усетът на авторката, историята можеше да се развие по съвсем различен начин. След като версията на Партън се превръща в хит и оглавява американската кънтри класация, не кой да е, а самият Елвис Пресли вижда огромния потенциал на песента и иска да я запише. По онова време Партън смята, че това е „най-великото нещо“, което някога й се е случвало като автор на песни. Когато от нея е поискано да се откаже от половината от авторските права обаче, тя разбира, че трябва да откаже. „Цяла нощ плаках заради това“, разказва по-късно тя.
Но както толкова много други решения, които взема през живота си, и това се оказва правилното.
Историята на Доли Ребека Партън е история от бедност до диаманти – от малка дървена колиба до свят на блясък, слава и милиони. Тя е родена в дървена къща на брега на река Литъл Пиджън, в подножието на Гранд Смоуки Маунтинс в Източен Тенеси, и е четвъртото от общо 12 деца. Семейството й е християнско и, по собствените й думи, „дяволски бедно“, но щастливо. Музиката заема важно място в живота й още от най-ранните й години – първо като дете, което пее в църквата, а след това и с участия в местни радио- и телевизионни програми.
На 13 години Партън записва сингъла „Puppy Love“ за малък звукозаписен лейбъл в Луизиана и се появява на сцената на Grand Ole Opry, където за първи път среща Джони Кеш.
След като завършва училище през 1964 г., на следващия ден заминава за Нашвил, решена да даде начало на музикалната си кариера. Първоначалният й успех идва не толкова като изпълнител, колкото като автор на песни за други артисти. Големият ѝ пробив настъпва, когато се присъединява към синдикираното телевизионно шоу на кънтри звездата Портър Уагонър. През същата година излиза и дебютният й албум Hello, I’m Dolly.
Партън пее в The Porter Wagoner Show и в продължение на няколко години изпълнява дуети с неговия водещ. Първоначално тези песни се представят по-добре в търговско отношение от соловите й записи.
„Най-красивата песен, която някога съм чувал“
След успеха на „Jolene“ Доли Партън усеща, че е време да разпери криле. Само че не знае как точно да проведе разговора с човека, който й е помогнал да стигне дотук. „Как ще го накарам да разбере колко съм му благодарна за всичко, но че трябва да си тръгна?“, казва по-късно легендата на кънтрито, описвайки въпросите, които си е задавала.
И тогава прави това, което умее най-добре. „Прибрах се вкъщи и си помислих: „Какво правиш най-добре? Пишеш песни.“ И седнах и написах тази песен.“ Разказва се, че Уагонър се разплакал, когато я чул. „Това е най-красивата песен, която някога съм чувал“, казал той. „И можеш да си тръгнеш, стига аз да продуцирам този запис.“
Доли Партън продължава да пише песни през 70-те, 80-те, 90-те години, през първото и второто десетилетие на новия век, чак до 2020-а. В кариерата си тя издава невероятните 49 самостоятелни студийни албума, както и множество концертни и съвместни албуми и саундтраци, а броят на синглите й надхвърля 200.
20 май 1977 г. – Кралицата на кънтри музиката Доли Партън се завръща в Лондон след участието си в телевизионното специално предаване за юбилея на Шотландското кралско семейство. Веднага след това тя започва европейското си турне Великобритания. Снимка: Getty Images
От кънтри легенда до рок звезда
Паралелно със соловата си кариера, в края на 70-те и през 80-те години Партън работи и с Кени Роджърс. Именно дуетът им „Islands In The Stream“, написан от Bee Gees и вдъхновен от звученето на Motown, се превръща в най-запомнящия се хит на двамата.
Доли и Кени Роджърс, 1983 г. Снимка: БТА/АП
Последният й самостоятелен албум Rockstar излиза през 2023 г. Това е колекция от рок кавъри, в която тя си партнира с имена като сър Пол Маккартни и Ринго Стар, както и с нейната кръщелница Майли Сайръс.
Партън решава да направи този албум, след като предходната година е приета в Залата на славата на рокендрола. Като кънтри изпълнител усещала, че трябва да заслужи мястото си там. Това се оказва началото на последната глава в кариера, която е истинско въплъщение на американската мечта.
Партън е икона на работническата класа, която, независимо колко награди получава и колко далеч стига, никога не се отказва от корените си. Тази нишка преминава през цялото й творчество и особено силно личи в „Coat Of Many Colours“, където тя пее за това, че семейството й няма пари, но благодарение на любовта на майка си се чувства „толкова богата, колкото може да бъде“.
Доли Партън се омъжва за любовта на живота си Карл Дийн през 1966 г., още преди да се превърне в световна суперзвезда. Двамата се срещат пред пералнята Wishy Washy в деня, в който 18-годишната Доли пристига в Нашвил и отива да изпере дрехите си.
Той остава далеч от прожекторите, знаейки, че светлината принадлежи на съпругата му. Когато Дийн умира през 2025 г., Партън му отдава почит, но за жена, за която думите винаги са идвали толкова лесно, тя признава, че никакви думи не могат да „отдадат заслуженото на любовта“, която са споделяли.
Тази връзка оказва дълбоко влияние върху живота и творчеството й. Смята се, че „Jolene“ например е вдъхновена от служителка, работеща в банка, която проявила интерес към Дийн, макар че самото име на песента вероятно идва от почитателка, която веднъж поискала автограф от Партън.
Никога не е била „глупавата блондинка“
Години наред критиците я подценяват, а музикалната индустрия не успява да я възприеме напълно сериозно, защото не може да погледне отвъд образа й на руса красавица. Доли Партън прекрасно разбира предразсъдъците още от самото начало на кариерата си.
„Не се обиждам от всички шеги за глупавите блондинки, защото знам, че не съм глупава…, а също така знам, че не съм и блондинка“, шегува се тя в една от най-известните си реплики.
В документалния си филм от 2019 г. Партън открито говори за пластичните си операции и за „изкуствения“ си външен вид, но бърза да увери всички, че отвътре е „напълно истинска“. Всъщност е необходимо сериозно самочувствие и интуиция, за да откажеш на самия Елвис Пресли. Но това решение в крайна сметка й носи милиони.
Версията на Уитни Хюстън на „I Will Always Love You“ остава сред десетте най-продавани сингъла в историята на музиката по света. Самата Партън шеговито казва, че песента й е донесла „достатъчно пари, за да си купя „Грейсленд“. Но Доли Партън не създава само песни. Тя създава собствена марка, собствен звукозаписен лейбъл и дори собствен тематичен парк, който се превръща в една от най-популярните туристически атракции в Америка.
Животът пред камерата
Водена от желанието да разшири света си отвъд музиката, Партън се насочва и към киното. През 1980 г. тя си партнира с Джейн Фонда и Лили Томлин във филма „От 9 до 5“, който до голяма степен се оказва отражение на живота й. Партън играе мила, но подценявана секретарка, която се разбунтува срещу сексисткия си началник.
За саундтрака тя написва и песента, която се превръща в един от най-големите й хитове. Доли дори надминава успеха на самия филм благодарение на умните и забавни текстове и запомнящата се мелодия, зад които обаче се крие сериозен социален коментар за неравновесието на силите на работното място и ограничените възможности пред жените.
Няколко години по-късно Партън застава и до Силвестър Сталоун във „Изкуствен диамант“.
Доли Партън оставя след себе си и един от най-впечатляващите благотворителни проекти, създавани от артист. Чрез своята Imagination Library тя посвещава огромна част от усилията си на грамотността и образованието, като през годините програмата раздава повече от 200 милиона безплатни книги на деца по целия свят.
18 април 2014 г. – Доли Партън в дует с по-малката си сестра Стела на женската конференция „Червената палатка“ в Нешвил, Тенеси. Независимо от спекулациите за съперничества, Стела многократно е заявявала, че двете винаги пазят гърба си една на друга и че слуховете за вражди са преувеличени от пресата. През 2016 г. Стела дори издава албум с кавъри на емблематични песни на Доли, за да почете творчеството на сестра си по случай нейния 70-годишен юбилей. Снимка: Getty Images
По време на пандемията дарява и милион долара за изследвания на ваксина срещу COVID-19. В същото време отказва призивите да бъде издигната нейна статуя в родния й щат.
„Като се има предвид всичко, което се случва по света, не мисля, че е подходящо в този момент да ме поставят на пиедестал“, казва тогава тя.
Наградите и отличията й са твърде много, за да бъдат изброени всички. Сред тях са 10 награди „Грами“ от общо 55 номинации, а през 2024 г. Billboard я обявява за най-великата кънтри изпълнителка на всички времена.
Доли Партън остава необичайно универсална фигура. За по-консервативната си публика тя завинаги е традиционна южняшка икона, но за прогресивните хора има също толкова много причини да я обичат: от благотворителността и феминизма до откритата й подкрепа за LGBTQ+ общността.
Доли Партън на сцената по време на 51-вите награди на Академията за кънтри музика, 2016 г. Снимка: Getty Images
Но преди всичко Доли ще бъде запомнена със своите песни. С онези думи, с които успя да улови истинския живот, във всичките му щастливи и радостни моменти, но и в неговите трагедии, загуби и тъга. Тя умееше да превръща личната болка в мелодия, бедността – в гордост, раздялата – в любовна песен, а най-обикновения човешки живот – в поезия.
Доли Партън (1946-2026 г.) Снимка: Getty Images
Източник: dir.bg