Мъж в окаяно състояние бе забелязан на пейка в София. На плашещ кадър, разпространен във фейсбук, се вижда човек на видима възраст 25-35 години, който абсолютно безпомощно се е облегнал назад. Той се е събул бос, а край него е захвърлено голямо количество храна. Дали е заспал след злоупотреба с определени вещества, дали има здравословен проблем, това остава загадка. Столичанинът, който попада на него, обаче вижда до болка познат виновник за безпомощността на своя съгражданин. Той вини употребата на смъртоносния наркотик фентанил.
„Фентанилът вече налазва и „Лагера“, кратко заключава мъжът в публикацията си. Той запазва анонимност, но дава гласност пред своите съграждани за видяното в социалната мрежа. Информацията, че мъжът е употребил фентанил обаче не е потвърдена.
Хората отбелязват, че е било редно на човека да бъде оказана помощ, да бъдат извикани медици. Данни това да е сторено няма, но има снимка, кадър, на който е запечатана човешката безпомощност. Поредно доказателство за един настъпващ проблем, който от ден на ден става все по-видим. За малки и големи. Злоупотребата – дали с алкохол, дали с наркотици.
Подобни публикации
Употребата на фентанил, която, изглежда, става все по-разпространена в страната, просто прави проблема забележим. Заради зловещите „зомби“ пози, в които сгъва жертвите си за часове. Заради бързата смърт.
Все повече хора, предимно млади, може да бъдат забелязани в безпомощно състояние из градовете на България. Някои „размазани“ по пейките, други огънати там, където ги е ударила поредната доза: до светофара, насред пътя или тротоара.
Проблемът повдига все повече въпроси, които обществото ни трябва да разреши, за да прекрати шествието на упойващите вещества сред съгражданите ни. От законовото разбиване на каналите, през превенция и подкрепа на най-младите и уязвимите. А дори и до моралната страна на въпроса: да се окаже помощ на „падналите“. Да се разясни защо поредната доза, поредната изпита чаша не е решение, а бягство и стълба към дъното.
Защото опиатите са тук и шестват сред малки и големи. Въпросът е дали може да бъдат ограничени. Или тези гледки ще се превърнат в нещо нормално, което ще виждаме всеки път, когато излезем до магазина, пише ГласНюз.