Георги Вулджев, ЕКИП
Предложените данъчни изменения като цяло рисуват смесена картина, но за съжаление негативите надделяват.
Някои от положителните идеи в пакета всъщност изглеждат много сходни, с идеи, които ние от ЕКИП предложихме през пролетта. Това е хубаво, но заедно с тях са вкарани и куп недомислици, които почти ги обезсмислят.
Нека все пак започнем с позитивите.
- Вдига се прагът за регистрация по ДДС с почти 50%. Много добре, положително за дребния бизнес.
- Увеличават се данъчните облекчения за семействата. Добра мярка, крайно необходима с оглед на демографските реалности. България има нужда от повече целенасочени политики за стимулиране на раждаемостта. Дизайнът на промените изглежда сравнително добър (поне на пръв поглед).
- Ще се актуализират данъчните оценки на имотите, нещо, което е закъсняло с близо 20 години. Тук ако някой спори просто не е наясно с материята, няма нито един рационален аргумент срещу актуализирането на данъчните оценки.
И за съжаление с този кратък списък приключихме с позитивите. Сред останалите предложения всъщност не всички са 100% лоши. Има някои, който са със смесен характер, т.е. би могло да има смисъл от тях, но ако бъдат имплементирани по друг начин.
Много очевиден такъв пример са промените що се касаят ваучерите за храна. Много е хубаво, че на практика ще се удвоят. Именно това предложихме и ние преди няколко месеца като социален компенсатор при по-амбициозни съкращения на държавните разходи (които все още чакаме).
Но защо им се слага данък 7%? Това изпраща объркващ и смесен сигнал към бизнеса и до голяма степен обезсмисля самата идея на ваучерите за храна. Да не говорим, че ако се приемат промените в тази форма, ако някой работодател реши да не увеличава ваучерите за своите служители до новия лимит, то техният чист доход ще падне. А положителният фискален ефект от тези 7% ще е нищожен.
Въвеждането на допълнителен акциз върху мощните автомобили е любопитна идея, макар че също едва ли ще има особено голям фискален ефект. Не съм принципно против, но в настоящата форма доколкото разбирам няма изключение за електромобили. При електромобилите пиковата мощност е сравнително висока дори при неголеми модели. Да не говорим, че очевидно не са така замърсяващи за въздуха и са много по-тихи. Още една очевидна недомислица.
Но най-проблемно, разбира се, е предложението, което вече провокира най-големи спорове – данък върху „свръхпечалбата“. Тук всъщност имам нюансирано мнение, защото според мен има смисъл от такава мярка, конкретно що се касаят банките. И даже е много закъсняла – банковата дейност в наши дни е почти изцяло рентиерска (по стриктната икономическа дефиниция) и рентата винаги има смисъл да се облага агресивно (и даже е препоръчително, по Хенри Джордж). Но за останалите сектори, които са включени смятам, че данък „свърхпечалба“ е лоша идея.
Може би има как някакъв аргумент да се говори за „свръхпечалба“ при телекомите и дори за търговските вериги, но там казусът е по-скоро с липсата на достатъчно конкуренция по чисто структурни и други причини. Това е по-големият проблем за решаване и той с данъчни изменения няма как да се адресира. По-скоро с по-голям и качествен надзор. И това, което ме притеснява, от потребителска перспектива, е че може налагането на данък в тези сектори да доведе до по-високи цени.
А за останалите сектори да не говорим. Застрахователи? Обменни бюра? Нямам никаква идея на какъв принцип те са взети под прицел за „свръхпечалба“. Обменните бюра, ако са имали „свръхпечалба“ последните години това може да е било през 2025, поради смяната на валутата. Но за 2027 (когато ще важи този данък) не виждам откъде ще дойде. За голяма част от тези сектори въобще не съм сигурен какви пари и защо държавата очаква да събере за 2027. В искрено недоумение съм на какъв принцип са подбрани.
Но отвъд неясния секторен подбор може би още по-голям проблем е самата методика. „Свръхпечалба“ се дефинира като всякаква печалба с 20% по-висока от средната за периода 2020-2025. Но тук има няколко много големи проблема.
- Финансовата динамика на предприятията в толкова различни сектори в този период е била различна. Адекватно ли е по един и същ критерий да се мери колко „свръх“ е печалбата им? Без никаква диференциация?
- Да гледаш голата печалба сама по себе си е лоша идея. Нейното (номинално) увеличение би могло да се дължи чисто и просто на натрупана инфлационна динамика. Поне от МФ да бяха избрали да гледат реалната печалба, коригирана спрямо инфлацията. Нима е твърде сложно?
- Но дори печалбата след инфлация да гледаш, все пак е много лоша идея да се опитваш да сравняваш толкова разнородни сектори. Банки и телекоми са много различни бизнеси. Да не говорим за търговията на дребно. Ябълки и круши..и портокали. Във финансовия анализ неслучайно не само се гледат и други метрики (за възвръщаемост) освен самата печалба, но и се гледат РАЗЛИЧНИ метрики за РАЗЛИЧНИ сектори.
Като цяло изглежда, че от правителството са се чудели как хем да вдигнат приходите, хем да си изпълнят обещанието да не вдигат преките данъци и да провеждат по-прогресивна (разбира се) социална политика. И са си изсмукали от пръстите някои мерки, които въобще не са добре премислени.
Това вкарване на толкова разнородни сектори в един кюп за облагане на „свръхпечалба“ по възможно най-опростения възможен начин си е направо дилетантщина. От МФ можеха поне да питат ChatGPT за идеи и най-вероятно щеше да им даде по-добри.
Тук впрочем проблемът може да не е най-вече в новото ръководство (самият министър) ами експертите под него и особено заместник министрите, всички от които впрочем бяха и в предходните няколко правителства. И неясно защо никой от тях не беше сменен. Помним с какви „блестящи“ фискални идеи бяхме заливани през последните години.
Аз чакам да видя и промените в разходната част. Защото се притеснявам, че това изсмукано от пръстите планиране на допълнителни приходи може да е сигнал, че в разходната част на бюджета съкращенията въобще няма да са достатъчни, за да се овладее дефицита..
Автор Георги Вулджев, фейсбук
Какво приемат за облагането на свръхпечалбите и минималната работна заплата
Допълнителното облагане на свърхпечалбата в определени сектори е антиинфлационна мярка. В резултат на подобно облагане компаниите губят интерес да вдигат цените на стоките и услугите си. Така заместник-финансовият министър Людмила Петкова обясни в интервю пред bTV защо правителството предлага да въведе 33% допълнителен данък за банки, застрахователи, търговски вериги, телекоми, обменни бюра и фирми за бързи кредити. Тези икономически дейности са формирали най-високи свръхпечалби, 60% от свръхпечалбата във всички сектори по данни на НАП.
„В референтния период 2020-2025 г. банките са отчели 588% ръст на печалбата си. Само за 2022 и 2023 г. ръстът е 320%. Това не са нормални печалби“, даде пример зам.-министър Петкова пред БТВ.
От думите й стана ясно, че голяма част от тези извънредни печалби, вместо да се инвестират в икономиката ни, се разпределят като дивидент между акционерите и напускат страната ни.
Петкова припомни, че подобна мярка е общоевропейска практика, въведена по време на енергийната криза през 2022 г. и обявена като вноска „икономическа солидарност“.
Все пак Петкова посочи, че идеята е извънредната компонента от печалбата да бъде внесена в бюджета и така да бъдат подпомогнати другите политики на държавата – култура, здравеопазване, образование.
От допълнителния данък се очакват да постъпят 1.035 млрд. евро 2027 г. , става ясно от оценката на въздействието, която съпътства законопроекта, публикуван за обществено обсъждане. В него се посочва, че за свръхпечалба ще се счита всяко увеличение с повече от 20% от средната печалба, реализирана в периода 2020-2025 г., като разликата ще се облага със ставка от 33%. Облагането ще е еднократно през 2027 г.
Дежавю
За облагане на свръхпечалбата на банките се заговори преди две години при съставянето на бюджета за 2025 г. отново в опит да се свие огромния дефицит. Тогава служебен министър на финансите бе именно Людмила Петкова. Идеята обаче бе остро отблъсната от банките, включително и от БНБ. Година по-късно друг министър на финансите – Теменужка Петкова, договори с банките да платят авансово 500 млн. лв. данък печалба, дължим за 2026 г.
Всъщност еврорегламентът за временната солидарна вноска бе приет през 2022 г. за петролни и газови компании, реализирали огромни печалби от високите цени на петрол, газ и горива по това време. Така за 2022 и 2023 г. държавата обяви, че е събрала 217 млн. лв. данък „свръхпечалба“ от фирмите в секторите, свързани с нефт, природен газ, въглища и нефтопродукти. Основната част от новия данък бе платен от „Лукойл Нефтохим“.
След близо пет часа спорове, прекъсвания и остри сблъсъци Народното събрание окончателно прие промените в Кодекса на труда, с които се въвежда нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. Законопроектът на „Прогресивна България“ беше прокаран на второ четене въпреки сериозните критики на опозицията, че текстовете са неясни, оставят твърде голяма свобода на Министерския съвет и на практика представляват „празен чек“ за определяне на размера на най-ниското възнаграждение.
Според окончателно приетите текстове минималната работна заплата за страната ще се определя до 15 август на текущата година. При изчисляването й ще се вземат предвид четири критерия – покупателната способност на минималната заплата, общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение, темпът на растеж на възнагражденията и дългосрочните равнища на производителността на труда.
В закона изрично е записано, че при оценката на покупателната способност трябва да се взема предвид „издръжката на живот”.
С промените депутатите за първи път записаха и законова дефиниция на минималната работна заплата. Според приетия текст тя е „най-ниското възнаграждение за отработено време или според изработеното“.
В същото време опозицията обърна внимание, че в Кодекса на труда се въвежда определение за минимална заплата, но не се дава дефиниция на новия ключов термин „издръжка на живот“, въпреки че именно той ще участва във формулата.
Според управляващите при новите правила минималната заплата за следващата година ще бъде в диапазона между 620,20 евро и 672,80 евро. В момента минималното възнаграждение е 620,20 евро.
Точният размер за 2027 г. обаче все още не е известен, пише сайтът Актуално.
Източник Сега БГ, Актуално
Bnews.bg