Защо няма корона в гроба на цар Самуил в Преспа?

В духа на неписана българска традиция всяко историческо „събитие“, дори връщането на тленните останки на цар Самуил, бе посрещнато „на нож“ както от историци, така от политици и лаици по темата. Ето внението на един професионалист археолог – проф. дин Георги Атанасов, споделено във Фейсбук.

Според него „Малко странно ми е, че едва сега, и то толкова настойчиво, особено от колеги, започна да се поставя въпросът дали намерените в базиликата „Св. Ахил“ на острова в Преспанското езеро тленни останки действително са на цар Самуил. Един от аргументите е, че те не са били положени в саркофаг. Още преди 35 години писах по този въпрос в книгата си „Инсигниите на средновековните български владетели“, че през Средновековието владетелите обикновено се погребват в наосите на църквите или в мавзолеи до тях, най-често в саркофази. Именно затова тогава изразих съмнение, че погребението в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново, известно като гроба на цар Калоян, действително принадлежи на Калоян — то се намира извън основния обем на храма и е вкопано под пода на галерията.

В „Св. Ахил“ обаче ситуацията е съвсем различна. Четирите гроба — № 1, свързван с цар Иван Владислав; № 2 – с княз Иван Владимир; № 3, – с цар Самуил; и № 4 – с цар Гаврил-Радомир — се намират вътре в храма, при това в самия наос, в десния кораб, традиционно наричан мъжки. През IX-XI в. именно наосът е едно от местата, в които са погребвани представители на владетелските семейства и най-висшата аристокрация.

Такива са погребенията на Василий II (†1025) в църквата „Св. Йоан Богослов“, на киевския княз Владимир (†1015) и княгиня Анна (†1011) в Десятинната църква в Киев, както и на княз Ярослав Мъдри (†1054) в „Св. София“ в Киев. Подобна практика се наблюдава и в Западна Европа през X-XI в. — достатъчно е да споменем гробовете на Отон I (†973), Хенрих II (†1024), Едуард Изповедник (†1066), както и ранните Капетинги в Сен Дени.

За по-нископоставени аристократи и духовници погребението в наоса през X-XI в. не е типично, да не кажа е недопостимо. Те по-често са полагани в притворите, в страничните помещения илив други периферни части на църковното пространство. Погребение в самия наос, особено в представителен храм, е белег за най- висок социален и църковен статус. Нещо повече — при владетелските погребения особено често се среща саркофаг, поставен над пода на църквата или ясно маркиран като монументално гробно съоръжение. Точно така е и в „Св. Ахил“.

В случая саркофагът не е монолитно изсечен, както например императорските саркофази в „Св. Апостоли“ в Константинопол или саркофагът на княз Ярослав, а е изграден от четири мраморни плочи, сглобени помежду си, не отменя неговия характер на саркофаг. Самият проф. Николаос Мутсопулос го определя именно като такъв. Нещо повече — над него е изграден аркосолий — архитектурно съоръжение, особено характерно за гробове на високостатусни лица. Традицията му води началото си от раннохристиянските гробове на светци през III-IV в., а по-късно аркосолии се срещат и при княжески погребения в Киевска Рус през XII в. Например княз Борис (†1159) и съпругата му Мария (†1161) са погребани в каменни саркофази, поставени съответно в северен и южен аркосолий на църквата „Св. Борис и Глеб“.

По-ранно владетелско погребение в аркосолий от това на Самуил обаче не ми е известно. Струва ми се, че само тези архитектурно-археологически репери са достатъчни, за да приемем, че става дума за владетелски гробове в „Св. Ахил“, сред които е и този на Самуил. Погребение на обикновен сановник — при това в наоса на владетелска църква и в саркофаг — би било трудно да се обоснове от подготвен специалист. Особено показателен е и антропологическият анализ — установената добре зараснала фрактура на лявата предмишница, която традиционно се свързва с раняването на Самуил при битката при Сперхей през 997 г.

Всички тези данни — мястото на гроба в наоса, монументалното гробно съоръжение, мраморният саркофаг, аркосолият и антропологическите характеристики на скелета — трябва да се разглеждат заедно. Само тогава може да се оцени реалната тежест на аргументите за идентификацията на тленните останки като принадлежащи на цар Самуил.

По темата в коментар на Атанасов научаваме също, че “ Транспортиране на мощи започва още преди IV в. През 354 г. в Константинопол по времето на император Констанций II са преместени мощите на св. Вавила, епископ Антиохийски. След това практиката е масова. Самият цар Самуил пренася мощите на Св. Ахил от Лариса в Преспа. Пренесени са тленните останки на десетки владетели, включително през XI в. – на Св. Едуард Изповедник, крал на Англия (†1066); тленните останки на Св. Луи IX, крал на Франция са пренесени от Тунис във Франция, така е и с повечето сръбски крале и…дори на княз Ив. Владимир, чиито тленни останки дъщеря му Мирослава пренася от Преспа в Крайна, след това са пренасяни още 3 пъти!“.

Защо няма корона в гроба на цар Самуил в Преспа? Знайни и незнайни „специалисти“ буквално полудяха по повод пренасянето на тленните останки на царя-автократор Самуил в България и полагането им в базиликата „Св. София“. Едни питат: „Защо няма корона, ако това е цар Самуил?“ – тоест, защо в саркофага в Преспа не е открита корона? Ами да прочетат император Константин VII Багрянородни, който именно през X в. описва византийския императорски погребален ритуал. В De cerimoniis II, 84-85 е описано как тялото на императора е поставено върху златно ложе, увенчано с корона, с дивитисион и златна хламида. След това тялото е изнесено в погребална процесия. Когато процесията достига мястото на погребението, три пъти се произнася:

Кралски особи

„Влез, императоре [в гроба], призовава те Царят на царете и Господ на господстващите.“

И тогава идва решаващият момент: „Снеми короната от главата си.“ Корона­та веднага се сваля и на нейно място се поставя пурпурна копринена лента, след което тялото се полага в гробницата. Тоест, според описания от Константин Багрянородни императорски ритуал императорът е с корона при излагането и погребалната процесия, но не е погребван с нея. За първи път имаме несигурни сведения за погребална корона, различна от владетелската корона, още във връзка с погребението на английския крал Едуард Изповедника през 1066 г. Но със сигурност практиката да се поставя корона върху мъртвия владетел се установява по-късно, през XIII в. Подобна е картината и във Франция.

Толкова по въпроса за липсата на корона в гроба на цар Самуил в базиликата „Св. Ахил“ в Преспа! А каква е била царската корона на Самуил? Със сигурност не е тази, с която той е представен на паметника пред църквата „Св. София“ в София. Това е унгарска корона, първоначално женска, трансформирана през XII в. в кралска.