Почти без да се усетим сме влезли в спирала от ужасни новини за насилие, война, кризи. Тенденцията започна с пандемията от Ковид, после с войната в Украйна, земетресенията и природните бедствия, а сега и с войната в Близкия изток.
Пълно е с ужасяващи и депресиращи снимки. Ние обаче продължаваме да скролваме по екрана – за това вече си има и термин – дуумскролинг. Съставен е от английските думи doom (гибел, обреченост) и scrolling, която вече е навлязла в езика – скролването е движението, което правим с пръст по екрана на телефона си. Дуумскролингът означава безспирното преглеждане на лоши новини, дори когато сме сигурни, че нищо хубаво няма да излезе от това.
„Мозъкът ни разпознава по-бързо отрицателните думи, по-добре и по-интензивно работи, когато се случва нещо негативно“, обяснява невроложката Марен Урнер.
Приложенията обаче са програмирани тъкмо така, че да ни държат информирани непрестанно. Използват се най-различни психологически трикове. Безкрайното скролване се подклажда от един специален модел, при който страницата никога не свършва, а само зарежда все нови съдържания и те допуска още и още по-назад.
Друг трик, използван от производителите на мобилни приложения, е механизмът, при който трябва да “дръпнеш” надолу, за да презаредиш страницата. Това е копирано от хазартните игри като ротативките. Колкото по-често дърпаме ръчката на ротативката, толкова по-близо сме до това да спечелим. Това кара мозъка ни да произвежда допамин и да иска още и още.
Четенето на стресиращи новини обаче може да повлияе негативно на нивата на серотонин в организма – в резултат от това се чувстваме изтощени, раздразнени, депресирани или не можем да спим.
Тук се появява и хормонът на стреса кортизол, който ни прави продуктивни в краткосрочен план в особено трудни и стресови ситуации. Постоянно повишеното ниво на кортизол обаче може да бъде вредно; защото ние по същество сме подложени на постоянен стрес.
Степента и последиците от дуумскролинга варират при различните хора, но проучванията показват връзка между консумацията на лоши новини и по-високите нива на тревожност, депресия, стрес и дори симптоми, подобни на тези при посттравматичното стресово разстройство, пише DW.
„По-доброто начало на деня би било „да не посягаме веднага към мобилния телефон, да не включваме радиото, да не пускаме телевизора и да не усещаме, че пет или шест устройства ни заливат с информация едновременно“, казва Марен Урнер.
Снимка: Pixabay
Тагове:
Източник: Bgonair.bg