Днешните пенсионери получават най-високите пенсии (спрямо заплатите), откакто стартира тристълбовата система през 2002 г. Лошата новина обаче е, че сегашният пик може да не бъде надминат чак до 2070 г., което означава, че поколения бъдещи пенсионери може да не догонят стандарта на днешните (колкото и незавиден да е той, б. р.). Това става ясно от новия Актюерски доклад на НОИ от 2024 г., предаде „Медиапул“.
Документът обобщава прогнозите за развитието на българската пенсионна система до 2070 г. и е първият след 2019 г., тоест след пандемията от Covid-19 и последвалата вълна на резки покачвания на разходите за пенсии от първия стълб. Неговата основна констатация е, че перспективите пред дългосрочното финансово състояние на първия стълб на пенсионната система са се влошили в сравнение с 2019 г.
Според дългосрочните прогнози щедростта на пенсионната система ще намалява, директно заявява осигурителният институт. Това означава, че не е невъзможно сегашните пенсионери да се окажат „по-богати“ от няколко поколения напред.
Допусканията на НОИ са на базата на действащото законодателство и не изключват нови вълни на популистки политически интервенции върху системата, с които пенсиите да се вдигат без връзка с осигурителния принос.
Но, от друга страна, подобни кампании ще стават все по-трудни за реализация, защото дотацията от бюджета за пенсии вече расте като снежна топка и ще става все по-невъзможно да се финансира. За последните пет години бюджетният трансфер за НОИ се е увеличил от 3.9 млрд. лв. на 10.2 млрд. лв., става ясно от Актюерския доклад.
Пенсиите ще са все по-постни
Реклама
Щедростта на пенсионната система, тоест адекватността на пенсиите се измерва чрез т. н. коефициент на заместване. Това е размерът на средната пенсия спрямо средния осигурителен доход (тоест спрямо заплатата, върху която човек се осигурява).
Брутният коефициент на заместване (пенсията спрямо дохода преди данъци) е бил 55% през 2023 г., което е най-високата му стойност до момента, ако се съди по отчетите на НОИ след 2002 г. За сравнение, през 2019 г. той е бил драматично нисък – едва 38.8%. През 2010 г. нивото му е било 46.19%, а през 2015 г. – 45%.
Очакванията на НОИ са през следващите няколко години показателят да достигне и дори да надхвърли 56%, като това ще са и най-високите му стойности за целия разглеждан период (до 2070 г.), пише в доклада.
Ако пък сметнем всичко нетно (защото пенсията е необлагаем доход, б. р.), излиза, че през 2023 г. средният пенсионер е получавал под формата на пенсия 69.9% от чистия доход (без данъци и осигуровки, б. р.) на средния работещ, което е доста добро постижение откъм адекватност на пенсиите.
След пика на „високите“ пенсии, който се очаква през 2026 г.-2027 г., брутният коефициент на заместване отново ще започне да пада и ще стигне 43.6% през 2070 г., като намалението ще е особено стръмно през 30-те години на XXI век, сочи Актюерският доклад.
Най-съществен фактор за спада ще бъде фактът, че от даден момент нататък всички пенсии ще се изчисляват на базата на пълен осигурителен доход за цялата трудова кариера на човек, а не на база на трите му най-добри години, което неминуемо ще смъкне пенсиите.
Това засяга хората, които са започнали работа след 1999 г., тоест днешните българи в 40-те си години. Влияние ще оказва също намалението на пенсията от НОИ (Държавното обществено осигуряване, ДОО) заради осигуряването във втория стълб, както и действащият механизъм за вдигане на пенсиите, който е вързан не само с осигурителния доход, но и с инфлацията.
Тоест частично спадът на коефициента на заместване до 2070 г. е програмиран, защото в следващите десетилетия се очаква напълно да заработи и вторият стълб на системата. Сега първата пенсия, тази от НОИ, се намалява само с 10% за хората, които взимат и втора пенсия от частен стълб. Към 2024 г. обаче намалението ще е 20%, а през 2052 г. – 25%.