Даването на курбан за здраве по нашите земи е хилядолетна традиция, имаща своите корени още преди приемането на християнството и е характерна за целия древен свят.
„Има различни разновидности на курбана. Курбаните съпътстват житейски път на човека още от раждането до неговата смърт и отвъд. Това е стара народна традиция, но и християнизирана, защото в чисто народен аспект той се приема като жертвоприношение за привличане покровителството на даден светия, за демонична сила или за благоденствие“, разказа етнологът д-р Илия Вълев в съботното издание на „България сутрин“.
Курбан с “у” идва от исляма, а корбан с “о” идва от еврейската култура, но и двете са на принципа на жертвоприношението.
“Курбанът обикновено се прави от агнешко месо или от овче, но има и постни курбани. Когато са постни дни в църковен аспект, няма как да се даде месен курбан. Тогава се прави рибена чорба или фасул, което пак е форма на страпезие. Това не е форма на “Давам ти, за да ми дадеш”, а ти присламчваш към себе си своя ближен, който е мирянин също като теб”, допълни гостът на Bulgaria ON AIR.
Видовете курбани
Има индивидуални курбани, обикновено когато в семейството се е случило някакво премеждие, тежка буря или болест. Има курбани за сватба, за раждане на дете, за отиване на война и за погребение.
Вярването за червения конец
„Червеният конец е чисто суеверие. Идеята е да се избяга от лоши очи, червеният цвят отблъсква лошия поглед и уроките. От него бяга всичко лошо, неслучайно първообразът на мартеницата е първо червеният цвят, впоследствие като благопожелание, дълголетие, чистота и сила се слага и белия цвят. Но този цвят е чисто от суеверна гледна точка, това е стара традиция, но не виждаме никакво рационално обяснение“, разясни Илия Вълев.
Целия разговор гледайте във видеото.
Тагове:
Източник: Bgonair.bg