35 години от началото на политическите промени и прехода от комунизъм към демокрация в България. Дойде ли промяната или все още я търсим? Теодора Георгиева потърси отговорите през обектива на фотографа, заснел прехода и музиката от китарата на Васко Кръпката.
Преходът през погледа на фотографията
„Това си е история толкова години. Хората излязоха с емоция, даже плакахме, като снимахме с надеждата, че нещо ще се получи. За съжаление нищо не се получи. Не, получи се, имаме банани вече„, каза фотожурналистът Иван Григоров.
Той е единственият, който прави снимки от Южния парк, който по време на промените около 10 ноември 1989 година е придобил славата на българския Хайд Парк.
„Снимах Румен Воденичаров да говори за падането на берлинската стена, а ние тук секат дърветата, не знаеха за падането“, разказва журналистът.
След като разбират хората дори не са смеели да кажат новината на глас. Дни след това Григоров снима по улиците усмихнати лица.
свързани
„Най-интересното нещо освен очите на хората бяха и ръцете. Третото нещо бяха плакатите. Неща, които и сега са актуални нищо не е мръднало след 35 години“, споделя още Григоров.
Очи пълни с надежда вижда и Васко Кръпката
Неговата музика става символ на първите митинги, запечатали прехода.
„Бутнахме стената с китари, никой не пострада до ден днешен с песни. Хората се радваха на надеждата, на вярата че ще има промяна, ще дойдат свободни времена, не сме си представяли че с лична карта ще обикаляме, тогава искахме прости неща, да можем да избираме. Аз не се чувствам излъган“, заяви Васко.
Той разбира за свалянето на Тодор Живков докато кара такси.
свързани
„Качи се една жена пияна на обяд и каза Бай Тошо падна, викам да бе. Закарах я но не ѝ взех пари, защото ми искаше да вярвам, че е паднал прибрах се и чух, че е паднал. Един човек ми каза – Кръпка, комунизмът не си отива, дояжда си“, споделя още музикантът.
Иван Григоров снима и първите свободни избори. След кадъра на Тодор Живков, който слуша присъдата си, днес казва, че ако трябва да вземе фотоапарата, иска да заснеме един нереален кадър.
„Как някои хора лека полека отиват в затвора които най-много са крали, които оставиха най-красивата страна с най-мръсната държава. Влизат в гръб за да не се виждат лицата, че ще има цензура как тръгват към затвора“, казва Григоров.
Днес той мечтае за музей на фотографията и за по-добри дни.
„Надявам се внучките ми да дочакат по-хубаво време“, сподели фотожурналистът.
Вижте повече в репортажа на Теодора Георгиева.
Тагове:
Източник: Bgonair.bg