
На 20 януари 2005 г. едно убийство потресе Благоевград с наглостта си. Пред очите на десетки свидетели бе прострелян смъртоносно Васил Горчев – Кьоравия. Охраната му даже не разбира какво е станало. Куршумът е само един и той уцелва жертвата в челото. По-късно ченгетата ще кажат, че това е едно от най-професионалните убийства, което са виждали. То досега не е разкрито, въпреки многото версии. 8 месеца по-късно вероятно от ръката на същия килър загива и босът на ВИС Георги Илиев – един от най- близките хора на Кьоравия. Жертвата е улучена с куршум в главата пред хотел „Ален мак“.
Васил Горчев живее в хотел „Ален мак“ в Благоевград от години, въпреки че не си знае парите. Според полицаи, така правят мутрите, които се чувстват застрашени. Кьоравия има армия от охранители, които отначало стресират хората в града, по-късно всички свикват да ги виждат в центъра. Всички знаят, че кръстник на дъщеря му е самият Жоро Илиев. Двамата са много близки. Горчев е ходел постоянно с тъмни очила, защото бил сляп с едното око след заливане с киселина. Въпреки че има две изтърпени присъди в началото на 80-те години -за бягство от казармата и изнудване, Кьоравия никога не е осъждан за търговия с наркотици, макар че през 2003 г. е разследван за лаборатория за дрога в Разлог. Бил заподозрян и за изнасилване на момиче в Несебър, но доказателства така и не били открити и делото е било прекратено. Горчев е нощувал в районното и за обиди към тогавашния посланик САЩ Уилям Монтгомъри. Дипломатът бил гост на Американския университет в Благоевград и бил настанен в хотел „Ален мак“, където живеел Кьоравия. Подземният бос подмятал зад гърба на чужденците обиди, заради което е бил откаран в районното. Заради липсата на присъди се носели слухове, че Васил има високопоставени хора в МВР.
Те обаче не могат да го спасят от точния изстрел на снайпериста.
Зимният 20 януари е студен ден, но в центъра на Благоевград има много хора. Кьоравия излиза с гардовете си от хотела и внезапно се свлича на земята. Охранителите му виждат малка раничка на челото и веднага разбират какво е станало. Те не са чули изстрела, но са наясно, че шефът им е прострелян. Мятат го в една от лъскавите му коли, но вече е късно – до центъра за спешна помощ в града не успяват да го докарат жив. Лекарите само установяват, че раната в главата е несъвместима с живота.
Слухът за убийството бързо се разнася из областния град и пред хотел „Ален мак“ се събират десетки хора, полиция отцепва района. Претърсени са съседните сгради и покриви в надежда да бъдат открити следи от убиеца, но напразно – работил е професионалист. Траекторията на проектила показва, че е стреляно от района зад Американския университет. Там на 50 м от хотела на бул. „Кирил и Методий“ е имало недовършен строеж и мястото е удобно за килъра, който е дебнал часове в мразовития ден.
Подобни публикации
След дълго търсене на местопрестъплението е открит куршумът убил Кьоравия, а също и още един, което означава, че е стреляно не само веднъж. Установява се, че оръжието е малокалибрена флоберка. Спортната пушка е любимото оръжие на професионалните килъри, защото е лека, почти безшумна, точна и с малък откат. Осем месеца по-късно с такава пушка ще бъде застрелян и един от най-близките хора на Кьоравия – босът на ВИС Георги Илиев. Двете убийства си приличат дотолкова, че криминалистите твърдят, че килърът е един и същи човек. Да се установи поръчителят на атентата срещу Горчев обаче е невъзможно. Прегрешенията му са много, желаещите смъртта му също. Той дава заеми срещу огромни лихви, а гардовете му събират дълговете. След разстрела в сейфа му беше открит тефтер, в който бяха отбелязани имената на хората и сумите, които са им дадени. На убития борчлии са над 70 бизнесмени от цяла Югозападна България, а общата сума е надхвърляла З млн. евро. В
черната книга са записани и гаранциите, срещу които Кьоравия е раздавал милионите – терени, ниви, жилища, кръчми и складове в Кюстендилско, Пернишко и Благоевградско. Два и половина милиона евро Горчев е отпуснал-срещу ипотеки на недвижимо имущество, а останалите около 550 хил. евро той е раздавал на ръка – по 5000 – 10 000 евро, срещу хвърчащи бележки. В Благоевградско всички са знаели за тъмните му дела, но нито полицията, нито прокуратурата, нито данъчните са се осмелили да попитат откъде безработният мъж има толкова пари. Основната версия за показното му убийство обаче, не е лихварството, а наркотиците. В края на 2004 г. в Испания е заловена яхтата „Есприта“ с над 800 кг кокаин. Дрогата била на сърбохърватската мафия и тя започнала да търси виновник за провала на пратката сред българските изпълнители на поръчката. Две седмици преди убийството на Горчев, в ресторанта на хотел „Ален мак“ е имало среща на пернишкия бандит Райко Кръвта, местен дилър и известен хърватски наркобос. Тримата празнували Ивановден, но запознати предполагат, че тогава било взето решение да се ликвидира Кьоравия като виновник за заловения кокаин в Испания. Като поръчител и на разстрела на Жоро Илиев разследващите също подозираха Райко Кръвта от Перник.
Втората версия за смъртта на Кьоравия също е свързана с наркотици и с пернишкия крими герои. В началото на 2005 г. един от най-приближените на Кръвна Иван Стойчев-Дилъра му се обажда уплашен и издава, че Кьоравия иска да му отчита 400 000 лв. от продажбата на дрога, иначе ще го убият. Възможно е тогава Райко да е решил да ликвидира Горчев. Преки доказателства за връзката му с убийствата на Васил Горчов и Георги Илиев обаче така и не бяха намерени. Няма и да бъдат, защото само 48 дни, след като босът на ВИС беше застрелян дойде редът и на пернишкия бандит и той също бе убит.
Три години след убийството на Кьоравия Комисията за отнемане на противозаконно придобито имущество запорира имотите, останали от Горчев за наследниците му. Те бяха оценени на 687 614 лева. Между тях бяха луксозен апартамент в курорта „Свети Влас“, автомобил „Мерцедес“ и дружествени дялове във фирма „Орбита-Рила“ за 188 000 лв. Под възбрана бяха поставени 34 650 лв. от банкова сметка на името на вдовицата Таня Върбанова и иззети при обиск 37 500 лв., както и 258 000 лв. от няколко продадени бунгала на Предела.
След разстрела на Горчев охранителите му се разпръснаха, част от тях изчезнаха в чужбина. Личният му шофьор стана водач на автобус, друг тираджия, а трети работи в Америка. Част от гардовете му се изпокриха и за тях не се знае нищо. Един от най-близките му приятели пък направи фирма за превози с автобуси, които пътуваха по трасето Благоевград – София. Всички, те работиха за Горчев над 10 години. Шокът от разстрела на работодателя им ги сварва неподготвени.