Традиции на Велика събота – последният ден от Страстната седмица

Велика събота е ден на покой.

Велика събота е последният ден от Страстната седмица и денят преди Великден – в българската традиция и православна християнска вяра се съчетават тишина, подготовка и очакване на Възкресението.

Ето какви са обичаите и вярванията на този ден:

Велика събота е ден на покой. В храмовете се отслужва вечерня и литургия на св. Василий Велики, обикновено сутринта. Това е първото „проблясване“ на радостта от Възкресението – свещеникът започва да облича светли одежди, пеят се стихове за победата над смъртта.

Обреди и традиции в дома

Боядисване на яйца

Ако това не е направено на Велики четвъртък, се прави в събота сутрин. Първото яйце се боядисва в червено и се оставя до иконата – то е „живото“ яйце за здраве.

Подготовка за празника

Пече се сладък хляб или козунак, агне, приготвя се богата трапеза, която ще се вкуси след полунощ. Прави се изчистване и украсяване на дома, като символично очакване на Възкресението.

В нощта срещу неделя хората се събират в църква, за да посрещнат Възкресение Христово. Те носят свещи, които запалват от благодатния огън (в някои случаи пренесен от Йерусалим).

На Велика събота има специфични регионални обичаи в България.

В някои родопски села първото боядисано яйце се заравя в двора, обикновено под плодно дърво – за да „хване корен“ здравето и плодородието през годината.

В някои села на Велика събота се прави „свето място“ в двора – слагат се яйца и пита на гроба на починал, за да бъде „с тях“ по време на Възкресението. Добруджанци пък често изнасят на Велика събота нови дрехи и кърпи, които оставят „да се осветят“ на слънце – вярва се, че така ще се изпълнят със здраве и благословия.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)