„Още десет души от Сибир изгубиха живота си в „специалната военна операция“ в Украйна“, „Обвинения в малтретиране на затворници в Иркутск“, „Американските връзки на сина на губернатора на Красноярск“. Това са все заглавия, за които можеш да се озовеш зад решетките в Русия. Въпреки това журналистите от сайта Tayga.info пишат за тези неща и рискуват безопасността си. Защо? Защото знаят, че обществото има нужда от това.
„Разбира се, че всички се страхуваме„, признава редакторът Виктор Чистяков пред DW. „Но или ставаш заложник на този страх, или го преодоляваш.“ Чистяков преодолява страха си всеки ден и е доволен, че Tayga.info е сред 20-те най-цитирани руски медии. В момента там работят само двама редактори на постоянни договори. Преди няколко месеца са били 12.
свързани
„Всички, които можеха, си тръгнаха. Само малка група истински журналисти още са в Русия„, разказва с примирение 50-годишният мъж.
Пътят на Tayga.info можеше да приключи миналата година, когато руският орган за контрол и надзор над медиите Роскомнадзор блокира интернет портала. Оттогава достъпът до медията става само чрез криптирана връзка – така наречения VPN. Но Чистяков с радост разказва, че това не пречи на критичните читатели да намират начин да посещават сайта.
Даже напротив: „В момента получаваме повече дарения от читателите ни, отколкото преди“. Въпреки това приходите им са спаднали и вече няма как изобщо да се говори за бизнес, оплаква се журналистът. Работата днес е по-скоро мисия.
свързани
Тя обаче има своите граници. „Принудени сме да не преминаваме някои червени линии. Опитваме се все пак да останем в рамките на хоризонта„. Така Чистяков нарича правната рамка, в която трябва да работят руските журналисти сега.
Тази тема е важна и за друга независима руска медия – „Гроза“ („Bуря“). Създателите ѝ живеят в Казан – столицата на Татарстан, в Екатеринбург в Урал и Новосибирск в Сибир. Всички те са студенти, които пишат за своите връстници – „мрежа от студентските вестници на Русия“, както се определят сами от „Гроза“.
свързани
Темите, които отразяват, са разнообразни – от корупция в университетите до правила и съвети за студентите по време на мобилизация. Главният редактор Леонид Шпирин ги описва така: „За нас няма забранени теми. Опасенията ни за сигурността на екипа не влияят на редакционната ни политика„.
Журналистите обсъждат чувствителните теми в криптираното приложение за съобщения Signal. Авторите на текстовете не ги подписват с истинските си имена, а екипът работи с екип от местни адвокати, които могат да реагират по всяко време.
Снимка: БГНЕС
Тагове:
Източник: Bgonair.bg