Съд в Лос Анджелис присъди 6 млн. долара обезщетение на млада жена, която обвини социалните мрежи Инстаграм и Ютюб в умишленото създаване на дизайн с пристрастяващ ефект на платформите си.
Потърпевшата е на 20 и е известна с името Келси. В решението на съдебното жури се посочва, че политиката на платформите е довела до влошаване на нейното ментално здраве, когато е била още тийнейджърка.
Новината идва, след като ден по-рано Мета, собственик на Инсатграм, загуби друго подобно дело в Ню Мексико във вторник. Съдът там осъди компанията на Марк Зукърбърг на 375 млн. долара по обвинения в недостатъчна защита на непълнолетни потребители срещу експлоатация, съдържание със сексуален характер и дори трафик.
“С уважение, не сме съгласни с решението… Психичното здраве на тийнейджърите е комплексно и не може да бъде свързано с едно единствено приложение”, каза говорител на Мета относно делото в Калифорния. Компанията има планове да обжалва решенията и в двата щата.
“Това дело не отразява същността на Ютюб, която е отговорно изградена платформа за стрийминг, а не социална мрежа”, каза говорител на платформата за видеа.
Първоначални обвинения имаше също така към Тик Ток и Снапчат, но те са избрали да сключат споразумение с потърпевшата извън съда за неопределена сума.
Въпреки че деца под 13 години не би трябвало да имат достъп до Инстаграм и Ютюб, по време на съдебния процес адвокатите на Келси излагат доказателства, които сочат към липсата на функциониращи възрастови ограничения. Самата тя твърди, че започва да използва платформите, когато е едва на 6.
Примери за характеристики на софтуера, които водят до пристрастяване, са възможността за безкрайно скролване и алгоритмичните предложения базирани на предишни потребителски предпочитания.
Келси свидетелства за негативните ефекти от употребата на Инстаграм и Ютюб. Когато е в гимназията тя е жертва на подигравки в училище и се обръща към социалните мрежи за валидация. Не харесва начина, по който изглежда, и започва да използва филтри в Инстаграм, създадени, за да прикриват недостатъци.
По-късно е диагностицирана с депресия и телесна дисморфия – състояние, при което човек е обсебен от въображаеми или съвсем малки недостатъци във външния си вид.
В някои дни Келси прекарва 16 часа в социалните мрежи, но Инстаграм и Ютюб отричат възможността за развиване на клинична зависимост в резултат от тяхната употреба.
Аргументът за личната отговорност на компаниите напомня на съдебните процеси срещу големите производители на тютюневи изделия през 90- те години в САЩ, коментират анализатори.
Тогава компании, сред които Филип Морис и Р. Дж. Рейнолдс, са обвинени в прикриването на информация относно вредата от тютюневите изделия.
Тютюневите производители постигат споразумение надхвърлящо 200 млрд. долара с 40 щата през 1998 година и спират да рекламират продуктите си на непълнолетни.
Случаят на Келси е част от консолидирана група от общо 1600 дела, включително 250, заведени от училищни райони, срещу Инстаграм, Ютюб, Снапчат и Тик Ток.
Делото е едно от общо 20, които ще се разглеждат в Калифорния през следващите години. Те могат да очертаят правната рамка, касаеща отговорността на социалните мрежи към менталното здраве на потребителите.
Svobodnaevropa.bg