Европейският съюз затяга данъчния контрол върху търговията с криптовалути в опит да ограничи укриването на доходи и тяхното облагане.
От 1 юли е в сила изискването по европейския регламент MiCA само лицензирани доставчици да предлагат услуги с криптоактиви в рамките на ЕС. В същото време тези доставчици ще трябва да предоставят на съответните данъчни служби идентификационни данни за всеки свой клиент-ползвател на криптоактиви – имена, адреси, дата и място на раждане, държавата членка, на която е местно лице, данъчен номер и др.
Към момента КФН е издала директни лицензи само на две дружества като доставчици на услуги за криптоактиви – Аларик Секюритис“ ООД – инвестиционен посредник и „Билеър“ ООД, като още няколко очакват одобрение.
Малкият брой издадени лицензи не е изненада, защото изискванията на регламент MiCA са много високи, особено по отношение на капитала и мерките срещу изпирането на пари, коментират анализатори.
В България ще може да извършват сделки с криптоактиви и дружества, лицензирани в други държави членки на ЕС, стига да са подали нотификация до КФН. По данни на комисията броят на заявките е малко над 70. Финансовият регулатор е публикувал списък на нотифицираните за България компании. Сред тях са някои от най-големите криптоплатформи като Coinbase, Crypto.com, Robinhood Europe. Европейският орган по ценни книжа и пазари (ESMA) също води регистър на всички доставчици на услуги за криптоактиви, лицензирани от компетентните органи на държавите членки.
„Ако сте клиент на нелицензиран доставчик, трябва да преустановите отношенията си с него“, предупредиха от КФН. Този доставчик е длъжен да изготви план за прекратяване на дейността си и да съдейства на клиентите си за раздялата. „Имате възможност да прехвърлите криптоактивите си при друга, лицензирана фирма, да ги съхранявате в собствен портфейл или да закриете позициите си“, съветват от КФН.
Пълна идентификация
Реклама
Промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, приети на първо четене в бюджетната комисия в парламента през изминалата седмица, предвиждат допълнителни регулации за търгуване и притежаване на криптоактиви.
Те отразяват измененията в евродирективата за обмена на информация между данъчните служби в ЕС, като в автоматичния обмен се включват криптоактивите и дигиталните пари.
Компаниите за криптоактиви, освен да се лицензират към съответния сертифициращ орган, ще трябва да се регистрират и към съответната данъчна служба – у нас това е НАП, и да й предоставят редовно информация за всеки ползвател на криптоактиви. Например лични имена или наименование на фирмата, адрес, държавата членка, на която е местно лице за данъчни цели, данъчен номер, дата и място на раждане (за физическо лице).
Според законопроекта доставчиците на услуги за криптоактиви ще трябва да предоставят информация за всеки вид криптоактив – брутна сума в резултат на реализирани сделки, брой на изтъргуваните единици, бройт на сделките по придобиване или продажба на криптоактиви срещу фиатни валути, сделки, реализирани само в криптовалути.
Предвижда се тези данни да се предоставят веднъж годишно по електронен път в срок до 30 юни.
Задължени да подават информация до НАП за сделки с криптоактиви са и чуждестранни доставчици от трети страни, които не са лицензирани в ЕС, но имат клиенти, които са местни за ЕС лица. Тук се прилагат правилата за автоматичен обмен на данъчна информация в рамките на ОИСР.
„През последните години този пазар съществено нарасна. Появата на алтернативни средства за разплащане и инвестиции като криптоактивите създава значителни рискове за отклонение от данъчно облагане – криптовалутите до момента не са включени в обмена на информация, а доставчиците на услуги не са задължени да предоставят информация за придобитите активи или печалби от своите клиенти пред данъчните органи.
Това създава потенциален риск данъчно задължените лица да не декларират в пълен размер реализираните от тях доходи“, пише в мотивите на законопроекта.