Българската федерация по борба продължава да „бере плодовете“ на предишното ръководство, отчетоха с болка и гняв хората на Станка Златева. Печалните констатации са по повод Световното за юноши до 20-годишна възраст, където националите в свободния стил останаха без медал, което не е прецедент. Ето какво се казва в позицията на Федерацията:
На световното за юноши до 20 г. в Самоков националите в свободния стил останаха без медал, което не е прецедент.
През 2022-а, когато София и най-голямата зала у нас “Арена Армеец” (сега „Арена 8888“) е домакин на първенство за същата възраст, отборът отново е без отличия – в свободния, в класическия стил и при девойките. Крахът е именно в столицата, която пред 1971-а посреща световното за мъже и става за първи и единствен път досега световен отборен шампион в класическия стил!
На следващата година 2023-а резултатите са същите, отново без отличие в свободни, класическия стил и при девойките. Но тогава не броим точките и победите, правим го сега…
През 2024-а „светлина в тунела“ Сали Салиев взима сребро. За следващата година обаче вече е навършил 20 години и няма право да участва.
Този сезон, когато федерацията има ново ръководство и България е домакин на световното първенство 4 месеца по-късно, защо ситуацията да е по-различна! Отборът в свободния стил отново е без отличие. И, ако в класическия стил и при девойките вземем медал, ще е чудо.
Преди това, от 2017 година, откакто предишното ръководство взе управлението на българската борба, на световно първенство за същата възраст имаме само два медала за 3 години (2017, 2019).
За щастие след пандемията и в отсъствието на руските и беларуски борци, нашите състезатели успяха да вземат медали поне на европейски първенства.
При кадетите статистиката не е по-различна. През 2023-а Виктория Бойнова взима бронз на световно първенство. Преди нея, през 2022-а, и след нея, през 2024-а медалите са 0.
А на световни първенства до 23 г. статистиката е още по-стряскаща. От 2018-а, на пет поредни шампионати България е без медал, паузата прекъсва натурализираният у нас осетинец Ален Хубулов, който през 2024-а взима сребро.
Само преди ден президентът на Световната федерация по борба Ненад Лалович обяви, че Самоков е събрал най-добрите млади борци на планетата, които ще са потенциалните участници и на олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028-а. Но статистиката от последните години показва, че нивото на българската борба е далеч от световното.
Турнирът „Дан Колов – Никола Петров“, който в годините е събирал елита на световната борба и по традиция в него участват и по-младите ни състезатели за трупане на опит, през 2024-а бе един от най-слабите. В някои категории имаше по 2-3 състезатели, в някои от тях само българи, и всички ставаха медалисти.
Аргументите бяха, че е в олимпийска година, че има дублиране на турнири…. Но през 2025-а, когато започна новият олимпийски цикъл, турнирът отново беше слаб. Имаше пак категории с по двама-трима състезатели и отново всички ставаха медалисти.
И вместо да развиваме българската борба, като се започне от най-малките, ръководството предпочете да взима готови състезатели от Русия и Украйна. Двама от тях станаха олимпийски шампиони, осигуриха бюджет от държавата за следващата година, но това не помогна за развитието на българската борба и за преодоляване на кризата. Някои от младите състезатели, след като са станали шампиони на България, се отказаха от спорта, защото чужденци бяха предпочетени на тяхно място в отбора, и то без никакъв аргумент.
Най-малките винаги са били пренебрегвани. За възраст „момчета“, досега федерацията не е плащала участие на големи първенства, нито е имало лагери. Затова как и да очакваме резултати? При малко по-големите, кадетите, не е много по-различно. Ако не си в първите 6 на европейско първенство, отново клубът и родителите трябва да се погрижат финансово за участието на световно първенство.
След настъпилите промени през тази година момчетата за първи път имаха лагер и за първи път имаха екипировка на националния отбор. А на последвалото европейското първенство България за първи път спечели три медала за тази възраст – сребро и два бронза.
Юношите в свободния стил бяха за първи път от много години в пълен състав на световното първенство в Самоков. В отбора бяха и момчетата, които на европейското за същата възраст тази година, взеха два бронзови медала, други двама останаха пети.
В спорта обаче нищо не става за 2-3 месеца. Всеки, минал през залата по борба, знае, че медалисти и шампиони се градят с години!
Източник: informiran.net
Razkritia.com