Алчните търговци провалиха сезона по родното Черноморие

Убиха ли високите цени на родното Черноморие сезон 2026 г.? Този въпрос е неизменна част от обществения дебат още от средата на юни и продължава да бъде актуален дори в края на август, пише „Фокус“.

Летният сезон бавно си отива и освен слънчевите дни, солените вълни и моментите с любимите хора, след края му в спомена на българина може би ще остане и горчивината от по-високите цени по родните курорти тази година.

Цял албум можем да направим от касовите бележки, придружени от гневните разкази на плажуващи, които тази година заляха социалните мрежи. Сред най-честите реакции към тях беше: „Защо си го купувате, щом нямате пари, щом ви е скъпо?“.

Въпрос, който изглежда напълно излишен. И все пак на него можем да отговорим с друг: Това, че някой може да плати 11 евро за фрапе, означава ли, че фрапето трябва да струва 11 евро?

Показателен е и един от последните примери от това лято – турист, посетил няколко от най-популярните ни курорти, разказва, че почти навсякъде е срещал фрапе за над 3,50 евро, а в Златни пясъци е платил 11 евро за фрапе с Baileys.

Сходни ситуации виждаме и с цената на нещо от първа необходимост – водата. В Созопол тази година стана ясно, че има вода на цена от 5 евро за 750 милилитра – повече от цената на чаша ракия в същото заведение. На плажа 330 милилитра вода са достигали 2 евро.

По северното Черноморие ситуацията е подобна – „златни пърленки“ плащат туристите на Златни пясъци. Клиент алармира, че цената на пърленките в Златни пясъци е 11 евро, или близо 22 лева.

Принципът „ден година храни“ сякаш намери ново оправдание – „вече сме в еврозоната“. И така, ако миналата година масово плащахме около 7-8 лева за фрапе, тази година цените на места достигнаха 10-11 евро, или близо 20–22 лева. Това вече не е просто закръгляне на цената, а повече от двойно увеличение.

Ако при храните и напитките някой може да аргументира поскъпването с по-високите разходи за продукти, персонал, логистика и поддръжка, то как да си обясним някои от цените на паркингите в курортите и в близост до плажовете?

Как така паркирането, което доскоро струваше средно около 10 лева, изведнъж достигна 8, 10, а на места и 16 евро? От какво повече се нуждае поддръжката на един паркинг през 2026 г. в сравнение с предходната година?

Разбира се, би било грешка да поставяме всички търговци под общ знаменател. На фона на необосновано високите цени останаха и такива, които показаха, че знаят как се прави бизнес и че преминаването към еврото не означава просто да задраскаш „лева“ и да изпишеш „евро“.

И точно тези търговци заслужават да бъдат отличени.

Защото вероятно има и такива, които тази година са продали двойно по-малко фрапета (заради видимо по-малкото хора на морето), но на двойно по-висока цена, и това очевидно не ги притеснява. От другата страна обаче са честните търговци, които не решиха да се възползват от онези няколко дни, в които българинът е решил да си позволи почивка и поне за кратко да избяга от иначе не особено лекия си живот.

Именно към тези търговци трябва да се върнем и догодина. Да се върнем там, където фрапето от 8 лева е станало 4 евро, а не 10 -11.

Но цената не е единственият проблем. Тя винаги върви заедно с въпроса какво получава туристът срещу парите си. Защото, както уточнихме, проблемът не е „кой може да плати фрапето за 11 евро, а защо да го направи“.

В последните седмици се появиха и два показателни случая. Жена разказва, че е платила над 100 евро само за престоя на двете си кучета в бунгало по Черноморието, но вместо очакваното качество се е сблъскала с мухлясали матраци, счупена мивка и лошо отношение.

В същото време Българската агенция по безопасност на храните спря дейността на три заведения край Балчик заради използване на вода от нерегистриран каптиран извор, без представени доказателства за нейната годност. Водата е била използвана и при приготвянето на храни.

Двата случая са различни и не бива да се поставят под общ знаменател, но поставят един и същ въпрос – какво стои зад цената, която туристът плаща? Защото високата цена става още по-голям проблем, когато тя обещава едно ниво на качество и отношение, а туристът получава друго.

Защото въпросът не е дали българинът може да си позволи едно скъпо фрапе, вода, вечеря и т.н. Въпросът е дали след като плати, ще има желание да се върне отново или се чувства обиден и от цената и от отношението. А отговорът на този въпрос може би ще покаже истинския резултат от сезон 2026.